Проблемы художественного времени в исторических романах (на примере романов А.Якубовa и П.Кадырова)

1

САМАРҚАНД ДАВЛАТ УНИВЕРСИТЕТИ ҲУЗУРИДАГИ

ИЛМИЙ ДАРАЖАЛАР БЕРУВЧИ

DSc.27.06.2017. Fil.02.03 РАҚАМЛИ ИЛМИЙ КЕНГАШ

БУХОРО ДАВЛАТ УНИВЕРСИТЕТИ

ТЎРАЕВА БАҲОР БАҲРИДДИНОВНА

ТАРИХИЙ РОМАНЛАРДА БАДИИЙ ЗАМОН МУАММОСИ

(О.Ёқубов ва П.Қодиров романлари мисолида)

10.00.02 –Ўзбек адабиѐти

филология фанлари бўйича фалсафа доктори (PhD)

диссертацияси

АВТОРЕФЕРАТИ

Тошкент шаҳри – 2018 йил

2

УДК:

821.512.133-311.6-95

Филология фанлари бўйича фалсафа доктори (PhD) диссертацияси

автореферати мундарижаси

Оглавление автореферата диссертации доктора философии (PhD) по

филологическим наукам

Content of dissertation abstract of doctor of philosophy (PhD) on philological

sciences

Тўраева Баҳор Баҳриддиновна

Тарихий романларда бадиий замон муаммоси (О.Ёқубов ва П.Қодиров
романлари мисолида)................................................................................................. 3

Turaeva Bahor Bahriddinovna

Problems of literary time in the historical novels (based on the novels of
A.Yakubov and P.Kadirov........................................................................................ 22

Тураева Бахор Бахриддиновна

Проблемы художественного времени в исторических романах (на
примере романов А.Якубовa и П.Кадырова)................................................... 41

Эълон қилинган ишлар рўйхати

Список опубликованных работ
List of published works …………………………………………………….. 44

3

САМАРҚАНД ДАВЛАТ УНИВЕРСИТЕТИ ҲУЗУРИДАГИ

ИЛМИЙ ДАРАЖАЛАР БЕРУВЧИ

DSc.27.06.2017. Fil.02.03 РАҚАМЛИ ИЛМИЙ КЕНГАШ

БУХОРО ДАВЛАТ УНИВЕРСИТЕТИ

ТЎРАЕВА БАҲОР БАҲРИДДИНОВНА

ТАРИХИЙ РОМАНЛАРДА БАДИИЙ ЗАМОН МУАММОСИ

(О.Ёқубов ва П.Қодиров романлари мисолида)

10.00.02 –Ўзбек адабиѐти

филология фанлари бўйича фалсафа доктори (PhD)

диссертацияси

АВТОРЕФЕРАТИ

Тошкент шаҳри – 2018 йил

4

Фалсафа доктори (PhD) диссертацияси мавзуси Ўзбекистон Республикаси Вазирлар

Маҳкамаси ҳузуридаги Олий аттестация комиссиясида

B2018.1.PhD/Fil457

рақам билан

рўйхатга олинган.

Диссертация Бухоро давлат университетида бажарилган.

Диссертация автореферати уч тилда (ўзбек, инглиз, рус (резюме)) Илмий кенгаш

веб-саҳифасида samdu.uz ва «ZiyoNet

» Ахборот таълим порталида www.ziyonet.uz

манзилларига жойлаштирилган.

Илмий раҳбар:

Шодиев Нарзулла Тўраевич

филология фанлари доктори, профессор

Расмий оппонентлар:

Каримов Наим Фотиҳович

филология фанлари доктори, академик

Йўлдошев Бойназар Йўлдошевич

филология фанлари доктори, профессор

Етакчи ташкилот:

Алишер Навоий номидаги Тошкент давлат ўзбек тили ва
адабиѐти университети

Диссертация ҳимояси Самарқанд давлат университети ҳузуридаги DSc.27.06.2017.Fil.02.03

рақамли Илмий кенгашнинг 2018 йил «___» ____________ соат _____ даги мажлисида бўлиб
ўтади (Манзил: 140104, Самарқанд шаҳри, Университет хиѐбони, 15-уй. Тел.: (8366) 239-11-40,
139-18-92; факс: (8366) 239-11-40; e-mail: rector@samdu.uz).

Диссертация билан Самарқанд давлат университетининг Ахборот-ресурс марказида

танишиш мумкин (____рақами билан рўйхатга олинган). Манзил: 140104, Самарқанд шаҳри,
Университет хиѐбони, 15-уй. Тел.: (8366) 239-11-40, 139-18-92; факс (8366) 239-11-40.

Диссертация автореферати 2018 йил «____» ____________ куни тарқатилди.
(2018 йил «___» _______________даги ___ рақамли реестр баѐнномаси).

М.Қ.Муҳиддинов

Илмий даражалар берувчи

илмий кенгаш раиси,
ф.ф.д., профессор

А.Б.Пардаев

Илмий даражалар берувчи

илмий кенгаш илмий

котиби, ф.ф.д.

Ж.Ҳ.Ҳамроев

Илмий даражалар берувчи

илмий кенгаш қошидаги

илмий семинар раиси, ф ф.д

.

5

КИРИШ (фалсафа доктори (PhD) диссертацияси аннотацияси)

Диссертация мавзусининг долзарблиги ва зарурати.

Жаҳон

адабиѐтшунослигида бадиий замон асар воқеа-ҳодисаларининг кетма-кетлиги
ва жадаллигини ифодаловчи композиция унсури, образларни тавсифловчи
ҳамда муаллифнинг дунѐ тузилиши ҳақидаги тасаввури, дунѐқараши, оламни
қай даражада идрок қилишини акс эттирувчи адабий-эстетик категория
сифатида талқин қилинмоқда. Дарҳақиқат, асар структураси, сюжет ва
композициясини уюштирувчи, эпик матн майдонини шакллантирувчи,
бадиий воқеликнинг тугал яхлитликда қабул қилинишини таъминловчи
бадиий замоннинг ижодий теран ўзлаштирилиши асарнинг эстетик
табиатини тушунишда ўзига хос ѐндашувни тақозо этади. Зеро, бадиий замон
асарнинг барча унсурларини қамраб олар экан воқеалар силсиласи,
қаҳрамонларнинг кайфият-кечинмаларини бадиий замон тасвирисиз
кўрсатиб бўлмайди.

Жаҳон илмий-назарий тафаккурининг кейинги юз йиллик тараққиѐтида

бадиий замон борлиқни акс эттиришнинг поэтик воситаларидан бири ҳамда
ѐзувчининг ижодий нияти ва асарнинг ғоявий концепциясидан келиб чиқиб,
сюжетни юзага чиқаришда, композицион қурилишида, реал ҳаѐтий воқелик
манзарасини инъикос этишда асос бўлган адабий ҳодиса сифатида
баҳоланган. Бадиий замон асарнинг тасвир объекти ва субъекти сифатида
муаллиф яратган адабий олам манзарасини яхлит идрок қилиш имкониятини
таъминлайди. Шунинг учун ҳам тарихий романларда бадиий эпиклашган
тарихий далиллар, воқеалар, буюк шахслар ҳаѐти – мураккаб умр йўллари
узоқ ѐхуд яқин ўтмиш хронологиясида мозийнинг муҳим парчасини бадиий
замон асосида ифодалаш, муайян давр ижодкорлари ѐки алоҳида ѐзувчи
ижоди мисолида индивидуаллик ва қиѐсий-типологик умумлашмада таҳлил
қилиш ҳозирги ўзбек адабиѐтшунослигининг долзарб вазифаларидан
биридир.

Мустақиллик йилларида ўзбек адабиѐтшунослигида азалдан мавжуд

илмий анъаналар билан бир қаторда дунѐ адабиѐтшунослигидаги янгича
услуб ва ѐндашувларни ижодий ўзлаштириш ва тадқиқотларда қўллаш
тенденцияси шаклланди. Бинобарин, бадиий адабиѐтда дунѐни образли
бадиий қайта гавдалантиришнинг Ғарбда тараққий топган тамойилларини
шарқона адабий анъаналар билан уйғунлаштириш кузатилмоқда.
«Ўзбекистон илм-фан, интеллектуал салоҳият соҳасида, замонавий кадрлар,
юксак технологиялар борасида дунѐ миқѐсида рақобатбардош бўлиши
шарт

»

лиги

1

фанимиз олдига тадқиқотларни жаҳон андозалари даражасига

кўтариш мажбуриятини қўяди.

Ўзбекистон Республикаси Президентининг 2017 йил 28 июлдаги

«Маънавий-маърифий ишлар самарадорлигини ошириш ва соҳани
ривожлантиришни янги босқичга кўтариш тўғрисида»ги ПҚ-3160-сон, 2017

1

Ўзбекистон Республикаси Президенти Ш.Мирзиѐевнинг 2017 йил 22 декабрдаги Олий мажлисга

мурожаатномаси. – Халқ сўзи, 2017 йил 23 декабрь. – №258 (6952).

6

йил 17 февралдаги «Фанлар академияси фаолияти, илмий-тадқиқот ишларини
ташкил этиш, бошқариш ва молиялаштиришни янада такомиллаштириш чора-
тадбирлари тўғрисида»ги ПҚ-2789-сон, 2017 йил 13 сентябрдаги ПҚ-3271-
сонли «Китоб маҳсулотларини нашр этиш ва тарқатиш тизимини
ривожлантириш, китоб мутолааси ва китобхонлик маданиятини ошириш
ҳамда тарғиб қилиш бўйича комплекс чора-тадбирлар дастури тўғрисида»ги
Қарорлари ҳамда мазкур фаолиятга тегишли бошқа меъѐрий-ҳуқуқий
ҳужжатларда белгиланган вазифаларни амалга оширишда ушбу диссертация
тадқиқоти муайян даражада хизмат қилади.

Тадқиқотнинг республика фан ва технологиялари ривожланиши-

нинг устувор йўналишларига боғлиқлиги.

Диссертация

республика фан ва

технологиялар ривожланишининг: «Ахборотлашган жамият ва демократик
давлатни ижтимоий, ҳуқуқий, иқтисодий, маданий, маънавий-маърифий
ривожлантиришда инновацион ғоялар тизимини шакллантириш ва уларни
амалга ошириш йўллари» устувор йўналиши доирасида бажарилган.

Муаммонинг ўрганилганлик даражаси.

Жаҳон адабиѐтшунослигида

бадиий замоннинг илмий-назарий муаммолари Европа (H.Meyerhof, A.James,
W.Heffernan, A.Rodriguez, M.Vukanovićand, L.Grmuša,

N.Bemong, P.Borghart,

J.Culler,

M.Atkins)

2

, рус (М.Бахтин, Д.Лихачев, Н.Гей, Н.Шутая, А.Николаев,

З.Тураева, Б.Мейлах, Е.Мелетинский, В.Хализев)

3

ва ўзбек (Н.Шодиев,

Ҳ.Болтабоев, Б.Каримов, Э.Абуталиева, А.Тўйчиев, Д.Қуронов, Ғ.Муродов,
А.Носиров, А.Тўйчиев, У.Жўрақулов, С.Мирзаева, К.Қодиров, М.Умарова,
У.Қаршибаева, Ў.Назаров)

4

олимларининг тадқиқотларида ѐритилган.

2

Meyerhof H. Time in Literature. University of California Press, Berkeley-Los Angeles, 1960; James A., Heffernan

W. Space and time in literature and the visual arts. Soundings: An Interdisciplinary Journal,

Vol. 70, No. 1/2, 1987;

Rodrigues A. and etc. Studies on Time: Time in Literature. Institute of Advanced Studies of the University of São
Paulo, Berkley, Los Angeles: Un-ty of California Press, 1991; M.Vukanovićand, L.Grmuša. Space and Time in
Language and Literature. Cambridge Scholars Publishing, 2009; Bemong N., Borghart P. and etc. Bakhtin's theory
of the literary chronotope: reflections, applications, perspectives. – Belgium: Gent, Academia Press, 2010; Culler J.
Literary theory. – New York: Oxford University Press Inc, 2011; Atkins M. Time and Space Reconsidered the
Literary Landscape of Murakami Haruki. PhD Thesis. SOAS, University of London, 2012.

3

Бахтин М.М. Вопросы литературы и эстетики. – М., 1975, яна: Проблемы поэтики Достоевского. Работе

1960-х–1970-х гг. – М.: «Наука», 2002; яна: Вопросы литературы и эстетики. – М.: «Худож. лит.»,1975; яна:
Эстетика словесного творчества. – М.: «Сов.писател»,1986. яна: Эпос и роман. //Вопр. лит. 1970. – №1; Гей
Н.К. Искусство слово. – М.: «Наука», 1967; Лихачѐв Д.С. Поэтика древнерусской литературы. – М.: «Худож.
лит.», 1979; яна: История поэтики русской литературы. Смех как мировоззрение и другие работе. Спб:
«Наука», 1994; Мейлах Б.С. Проблемы ритма, пространства и времени в комплексном изучении творчества
//Ритм, пространство и время в литературе и искусстве. –Л.: «Наука», 1974; Мелетинский Е.М. Введение в
историческую поэтику эпоса и романа. – М.: «Наука», 1986. Тураева З. Категории времени. Время
грамматическое и время художественное (на материале английского языка). – М.: «Высшая школа», 1979;
Хализев В.Е. Время и пространство. Теория литературы. – М.: «Высшая школа», 1999; Шутая Н. Типология
художественного времении пространства в русском романе XVIII–XIX вв: Дисс. ... док-ра. филол. наук. –
М., 2007.

4

Шодиев Н. Горизонты эпоса. – Ташкент: Изд-во лит. и искусства, 1986;

яна:

Художественно-эстетическое

богатство эпической прозы литератур Средней Азии и Казахстана: Дисс. …д-ра. филол. наук. – М., 1985;
Абуталиева Э. Пространство и время в русскоязичной прозе Среней Азии: Дисс. ... канд. филол. наук. –
Тошкент, 1993; Ғаниев И. Фитрат драмалари поэтикаси: Филол. фан. ... д-ри. дисс. – Тошкент, 1998; Карим
Б. Абдулла Қодирий: танқид, таҳлил ва талқин. – Тошкент: Фан, 2006; Тўйчиев А. Ўзбек романларида
макон ва замон. –Тошкент: Мумтоз сўз, 2009; Носиров А. Тарихий ҳақиқат ва унинг бадиий талқини
(“Юлдузли тунлар” романи мисолида): Филол. фан. ном. ...дисс. – Тошкент, 1999; Умарова М. Тарихий
драмада бадиий замон: Шекспир ва Фитрат. – Тошкент: Мумтоз сўз. 2013; Жўрақулов У. Назарий поэтика
масалалари: Муаллиф. Жанр. Хронотоп. – Тошкент: Ғафур Ғулом номидаги НМИУ, 2015; яна: Алишер

7

Жумладан, Ҳ.Меергофнинг «Адабиѐтда замон» китобида Марсел Пруст,
Джемс Джонс, Томас Манн ва Томас Вулфларнинг асарларида замоннинг
фалсафий муаммолари қандай қўйилганлиги ва ижодий-индивидуал ечими
умумлаштирилган бўлса, M.Vukanovićand, L.Grmuša тадқиқотларида

романда

хронотоп, эпик макон ва эпик замон муносабатларининг ички ўзига хос
боғлиқликлари назарий-таҳлилий ўрганилган. Д.Лихачев қадим рус
адабиѐтида бадиий замон поэтикаси, эпик замоннинг субъектив
аспектларини, М.Бахтин бадиий ўзлаштирилган замон ва маконнинг эстетик
ўзаро алоқадорлигини, яъни бадиий асарда замон белгиларининг маконда
намоѐн бўлиши, макондаги нарса-предметлар замонда идрок этилишини
илмий-назарий тадқиқ этишган.

Ўзбек адабиѐтшунослигида

профессор

Н.Шодиев Ўрта Осиѐ ва

Қозоғистон йирик эпик носирчилигида мавжуд дилогия, трилогия,
тетралогия ҳамда эпопеялар бадиий замонлари поэтикасидаги индивидуал
хусусиятларини қиѐсий-типологик мундарижада илк бор тадқиқ қилиб,
минтақа йирик носирчилигида эпик замон шакллари, типлари, категориялари
ва усулларидан иборат ижодий-эстетик диалектикасини яхлит тизимда илмий
умумлаштирган. Э.Абуталиева Т.Пўлатов прозасида метафорик сюжет,
Т.Зулфиқоров асарларида сюжетда хронотопнинг вертикаль моделлари,
мифопоэтик тимсоллар ва хронотоп масаласини тадқиқ этган. А.Тўйчиев
тарихий

ва

замонавий

романлар

сюжетининг

«маконий-замоний

манзаралар»ини, тарихий ҳақиқат ва бадиий тўқима образлар воситасида
оламнинг бадиий моделини яратиш принципларини тадқиқ этган. Б.Карим
хронотопга таҳлилий-талқиний ѐндашган ҳолда «чексиз замон қаршисида
бир неча сонияга ўхшаган инсон умрининг сувратини абадийлаштирган»
«Ўткан кунлар» романини азон ва намоз (шом ва хуфтон) оралиғи ривояти
ичига жойлаштирган. А.Носиров «Юлдузли тунлар»да тарихий шароит
ҳамда бадиий замон тасвирининг роман композициясидаги ўрнини,
М.Умарова замон концепциясининг адабий асар структурасидаги аҳамияти
ва бадиий имкониятларини Шекспир ва Фитратнинг замон концепцияси акс
этган «Ричард III» ва «Абулфайзхон» тарихий драмалари асосида тадқиқ
қилган. У.Қаршибаева Шатобриан прозасида замон ва макон тавсифини,
Ў.Назаров эса О.Мухтор романларида хронотоп шакллари, бадиий-
функционал аҳамияти, бадиий замон ва бадиий маконнинг ўзаро
уйғунлигини ўрганган. У.Жўрақулов тарихий ва назарий поэтика синтези
асосида «Хамса» хронотопи муаммосини тадқиқ қилиб, жанр, композиция,
сюжет ва образ универсаллигига доир назарий хулосалар чиқарган.
Шунингдек, О.Ёқубов ва П.Қодировнинг тарихий романлари поэтикасига
доир бир қанча илмий тадқиқотлар олиб борилган

5

. Лекин уларда бадиий

Навоий «Хамса»сида хронотоп поэтикаси: Филол. фан. д-ри. …...дисс. – Тошкент, 2017; Қаршибаева У.
Француз романтизм прозасининг поэтик хусусиятлари: Филол. фан. д-ри. …...дисс. – Тошкент, 2016;
Назаров Ў. Романда бадиий хронотопнинг ўзига хослиги. – Тошкент: Турон замин зиѐ, 2014.

5

Эргашев А. Ривоят ва унинг бадиий асар сюжет-композицион тузилишидаги поэтик ўрни (Асқад

Мухторнинг «Чинор» ва Одил Ёқубовнинг «Кўҳна дунѐ» романлари асосида): Филол. фан. ном. ...автореф. –
Самарқанд, 1983; Қурбонов Т. Одил Ёқубовнинг портрет яратиш маҳорати: Филол. фан. ном. ...автореф. –
Тошкент, 1997; Носиров А. Тарихий ҳақиқат ва унинг бадиий талқини (“Юлдузли тунлар” романи

8

замоннинг назарий-методологик асос-моҳияти, классик шакллари, типлари,
категориялари ҳамда усулларидан иборат мураккаб тизими тарихий
романлар мисолида махсус ўрганилмаган.

Тадқиқотнинг диссертация бажарилган олий таълим муассасаси

илмий-тадқиқот ишлари режалари билан боғлиқлиги.

Диссертация

Бухоро давлат университети илмий-тадқиқот режасининг ўзбек адабиѐти
кафедрасида олиб борилган Ф-1-06 рақамли «Истиқлол даври ўзбек
адабиѐтида Ғарбу Шарқ адабий анъаналари синтези» (2012-2016 йй.)
мавзусидаги фундаментал давлат гранти лойиҳаси асосида бажарилган.

Тадқиқотнинг мақсади

бадиий замоннинг классик шакллари, типлари,

категориялари ҳамда усулларидан иборат тизимини О.Ёқубовнинг «Улуғбек
хазинаси» ва «Кўҳна дунѐ», П.Қодировнинг «Юлдузли тунлар» ҳамда
«Авлодлар довони» тарихий романлари мисолида илмий-таҳлилий, қиѐсий-
типологик ва назарий умумлаштиришдан иборат.

Тадқиқотнинг вазифалари

:

бадиий замон муаммосини назарий-методологик жиҳатдан ўрганиш,

унинг шакллари, типлари, категориялари ва усулларидан иборат яхлит
тизимини комплекс тадқиқ этиш; бадиий замон типлари ва шаклларининг
таҳлилдаги асарлар эпик замонлари поэтикасидаги адабий-эстетик ўрнини
белгилаш;

бадиий ўтган замон – тарихий романлар эпик замонининг бош шакли,

бадиий ҳозирги замон эса бадиий замон иллюзиясининг таянч нуқтаси
эканлигини, тарихий замон поэтикасида «ядро» саналишини ижодий-
индивидуал ва қиѐсий-типологик кесмаларда илмий умумлаштириш;
ретроспекциянинг ўтган, ҳозирги ҳамда келаси замонлар билан алоқасини
кўрсатиш имконини берувчи адабий-бадиий усулларни типологик жиҳатдан
илмий-таснифий асослаш;

тарихий романлар бадиий замонига хос категорияларни хронос усули

параллеллигида тадқиқ қилиш, асар ғоявий концепциясидан келиб чиқувчи
категория ва усулнинг эпик замон поэтикасидаги ўзига хос адабий-эстетик
хусусиятлари юзасидан ижодий-индивидуал қиѐсда назарий-типологик
умумлашмалар чиқариш;

тарихий роман архитектоникаси, сюжет ҳудуди, қаҳрамон ва

персонажлар тизими, романнинг бадиий-фалсафий концепцияси, бадиий
матн поэтикасининг бадиий замон билан алоқадорлиги ҳамда бадиий-
функционал хусусиятларини кўрсатиш.

Тадқиқотнинг объекти

сифатида Одил Ёқубовнинг «Улуғбек

хазинаси» ҳамда «Кўҳна дунѐ», Пиримқул Қодировнинг «Юлдузли тунлар»
ва «Авлодлар довони» тарихий романлари тадқиқ этилди.

Тадқиқотнинг предмети

тарихий романларда бадиий замон

муаммосини ижодий индивидуалликда ва қиѐсий типологияда илмий-
назарий ѐритишдан иборат.

мисолида): Филол. фан. ном. ...дисс. – Тошкент, 1999; Рахимов З. Одил Ёқубовнинг «Кўҳна дунѐ» романи
поэтикаси: Филол. фан. ном. ...дисс. – Фарғона, 2000; Исаева Ш. Ўзбек тарихий романларида характер
руҳиятини тасвирлаш усуллари: Филол. фан. ном. ...дисс. – Тошкент, 2001.

9

Тадқиқотнинг усуллари.

Диссертацияда қиѐсий-тарихий, қиѐсий-

типологик,

биографик,

психологик,

структурал

таҳлил

усуллари

қўлланилган.

Тадқиқотнинг илмий янгилиги

қуйидагилардан иборат:

бадиий замоннинг адабий-эстетик категория сифатидаги назарий-

концептуал мақоми, унинг ижодий классик шакллари, типлари,
категориялари ва усулларидан иборат яхлит тизим эканлиги далиллар
асосида илмий исботланган;

тарихий романлар мисолида тарихий замон ҳақиқатини бадиий замон

ҳақиқатига айлантириш, тарихий реал замонни бадиий замон мақомида
адабий-эстетик кашф этишнинг ижодий-эстетик тамойиллари очиб берилган;

эпик замоннинг бадиий ўтган замон, бадиий ҳозирги замон, бадиий

келаси замон шакллари ижодий-эстетик диалектикасидаги бадиий ўтган
замоннинг устун шакл эканлиги, тарихий романларнинг тарихий ва
психологик хронослари, ечим замонидан иборат эпик замон категориялари
аниқланган;

тарихий романлар бадиий замонларининг муаллифлар ижодий нияти ва

асарлар ғоявий-эстетик концепцияларидан келиб чиқувчи индивидуал ўзига
хос шакллари, типлари, категориялари ва усуллари мундарижасига
асосланган яхлит хронос «атлас»и ижодий-индивидуаллик ҳамда қиѐсий-
типологик умумлашмалар синтези орқали далилланган.

Тадқиқотнинг амалий натижалари

қуйидагилардан иборат:

тарихий романлар

эпик

замонини ўрганиш

бўйича

ўзбек

адабиѐтшунослиги учун методологик асос аниқланган;

тарихий роман поэтикаси, бадиий замон назарияси ва яхлит тизими,

ѐзувчининг

ижодий-индивидуал

услуби

ҳамда

эпик

маҳорати

хусусиятларини таҳлил этиш имкониятлари кенгайтирилган;

бадиий замон тадқиқи асосида О.Ёқубов ва П.Қодиров тарихий

асарларида фалсафанинг замон категориясини бадиий замон фалсафасига,
тарихий замон ҳақиқатини роман замони ҳақиқатига айлантириш маҳорати
ѐритилган.

Тадқиқот натижаларининг ишончлилиги

объектга ѐндашув ва

қўлланилган

усулларнинг

тадқиқот

мақсадига

мослиги,

назарий

маълумотларнинг илмий манбаларга асосланганлиги, танлаб олинган бадиий
манбаларнинг тадқиқот предметига мувофиқлиги, назарий фикр ва хулосалар
қиѐсий-типологик, социологик, психологик таҳлил методлари воситасида
чиқарилгани, назарий қарашлар ва хулосаларнинг амалиѐтга татбиқ
этилганлиги, натижаларнинг ваколатли тузилмалар томонидан тасдиқлан-
ганлиги билан аниқланади.

Тадқиқот натижаларининг илмий ва амалий аҳамияти.

Тадқиқот

натижаларининг

илмий

аҳамияти

чиқарилган

хулосалар

ўзбек

адабиѐтшунослигида долзарб бўлган тарихий роман поэтикаси, бадиий замон
назарияси юзасидан мавжуд маълумотларни кенгайтиради, илмий-тадқиқот
ишларини олиб бориш амалиѐтида кенг фойдаланиш имконини беради.

10

Шунингдек, тадқиқот натижасида олинган илмий-назарий хулосалар таълим
ва тарбия жараѐнини янада такомиллаштиришга хизмат қилади.

Диссертациянинг амалий аҳамияти ундаги хулосалардан «Ўзбек

адабиѐти», «Қиѐсий адабиѐтшунослик», «Адабиѐт назарияси», «Адабий
алоқалар», «Адабий-бадиий таҳлил методлари» фанларини ва махсус
курсларни ўқитишда ҳамда ўқув қўлланмалари, дарслик, мажмуа, луғатлар
яратишда фойдаланиш мумкинлиги билан белгиланади.

Тадқиқот натижаларининг жорий қилиниши.

О.Ёқубов ва

П.Қодиров тарихий романларида бадиий замон муаммосини тадқиқ этиш
ҳамда унинг илмий-назарий асосларини ишлаб чиқиш асосида:

тарихий романларда бадиий замон ѐзувчи услубининг ўзига хос

хусусиятларини белгилаши, бадиий замоннинг турли шакллари, типлари,
категориялари ҳамда тасвирий усулларига доир хулосалардан Ф-1-06
рақамли «Истиқлол даври ўзбек адабиѐтида Шарқу Ғарб адабий анъаналари
синтези»

мавзуидаги фундаментал тадқиқот лойиҳасининг «Истиқлол даври

ўзбек адабиѐтида жаҳон илғор тадқиқ методларининг замонавий ўзбек
адабиѐтшунослигига татбиқи (психоанализ, герменевтика, структурализм,
семиотика)» қисмида фойдаланилган (Фан ва технологиялар агентлигининг
2017 йил 30 октябрдаги ФТА-02-11/973-сон маълумотномаси). Шу асосда
Шарқ ва Ғарб адабиѐти типологияси, тарихий роман поэтикаси, бадиий замон
шакллари, типлари, категориялари ва усулларига оид назарий хулосалар
чиқарилган;

П.Қодировнинг «Юлдузли тунлар» ва «Авлодлар довони» тарихий

романларида адабий воқелик тасвирини реал тарихий ҳодисаларга
«пайванд»лашда муаллифнинг бадиий маҳоратини ѐритишга доир илмий-
назарий қарашлардан 2017 йил «Шарқ» нашриѐт-матбаа акциядорлик
компанияси

бош

таҳририяти

томонидан

нашр

этилган

«Бобур

энциклопедияси»да фойдаланилган (Бобур номидаги халқаро жамоат
фондининг

2018

йил

3

апрелдаги

31-сон

маълумотномаси).

Энциклопедиянинг «Ўзбек адабиѐтида Бобур сиймоси» мақоласида илмий
натижаларнинг қўлланилиши ўзбек адабиѐтининг янги қирраларини баҳолаш
ва тарихий замон ҳақиқатини бадиий замон ҳақиқатига айлантириш каби
ижодий-эстетик қонуниятларни очиш имконини беради;

тарихий романларда бадиий замон эпик сюжет яхлитлигини ҳамда

композицион уйғунлигини таъминлаши, ўтмиш ва келажакнинг ҳозир билан
алоқасини белгилашига оид илмий-назарий хулосалардан Ўзбекистон
Миллий телерадиокомпанияси «Маданият ва маърифат телеканали»нинг
«Тадқиқот», «Бир асар таҳлили», «Китоб ва китобхон» телекўрсатувларида,
шунингдек, жумладан, Хоразм вилоят телерадиокомпаниясининг «Адабий
муҳит», «Мунаввар кун» ва «Хоразмнома» кўрсатувларида фойдаланилган
(Хоразм вилояти телерадиокомпаниясининг 2017 йил 8 ноябрдаги 01/7-347-
сон, «Маданият ва маърифат телеканали»нинг 2017 йил 21 декабрдаги 02-
15/890-сон

маълумотномаси).

Мазкур

илмий-назарий

хулосалар

кўрсатувларнинг бадиий савияси ҳамда таълимий-тарбиявий жиҳатларини
оширишга хизмат қилган.

11

Тадқиқот натижаларининг апробацияси.

Тадқиқот натижалари 9 та,

жумладан, 3 та халқаро ва 6 та республика илмий-амалий
конференцияларида апробациядан ўтказилган.

Тадқиқот натижаларининг эълон қилиниши.

Диссертация

мавзуси бўйича жами 23 та илмий иш нашр этилган, шулардан, 1 та рисола
(ҳаммуаллифликда), 1 та рисола хорижда, Ўзбекистон Республикаси Олий
аттестация комиссиясининг докторлик диссертациялари асосий илмий
натижаларини чоп этиш тавсия этилган илмий нашрларда 9 та мақола,
жумладан, 7 таси республика ва 2 таси хорижий журналларда эълон
қилинган.

Диссертациянинг тузилиши ва ҳажми.

Диссертация таркиби кириш,

уч боб, хулоса, фойдаланилган адабиѐтлар рўйхати ва иловадан ташкил
топган бўлиб, умумий ҳажми 148 саҳифадан иборат.

ДИССЕРТАЦИЯНИНГ АСОСИЙ МАЗМУНИ

Кириш

қисмида тадқиқот мавзусининг долзарблиги ва зарурати

асосланган, унинг Ўзбекистон Республикаси фан ва технологияларнинг
устувор йўналишларга мослиги кўрсатилган, муаммонинг ўрганилганлик
даражаси ѐритилган, ишнинг мақсад ва вазифалари, тадқиқот объекти ва
предмети аниқланган, тадқиқот усуллари, диссертациянинг илмий янгилиги
ва амалий натижалари баѐн қилинган, олинган натижаларнинг ишончлилиги,
илмий ва амалий аҳамияти асослаб берилган, тадқиқот натижаларининг
амалиѐтга жорий этилганлиги, апробацияси, нашр этилган ишлар,
диссертациянинг тузилиши ва ҳажми бўйича маълумотлар берилган.

Диссертациянинг

«

Бадиий замон – адабий-эстетик категория

сифатида

»,

деб номланган уч фаслли биринчи бобининг «Бадиий замон

тушунчаси ва назарий-методологик асос-моҳияти» дастлабки фаслида
бадиий замон назарияси методологик асос-манбаларининг шаклланиши ва
ривожи К. Леви-Стросс (мифологик замон моҳияти), Р. Барт, М. Хайдеггер

6

,

М.М. Бахтин, Д.С. Лихачев, Н.К. Гей, Ю.М. Лотман сингари хорижий
олимлар томонидан тадқиқ этилган. Ушбу назариѐтчилар бадиий замонни
алоҳида илмий-эстетик муаммо сифатида ўрганишлари баробарида
эътиборларини кўпроқ бадиий замоннинг бадиий макон узвийлиги
диалектикасига қаратишган. «Адабиѐтда бадиий ўзлаштирилган замон ва
макон муносабатларининг ўзаро муҳим алоқасини хронотоп (замонмакон), –
деб таърифлайди М.М. Бахтин. – ... Хронотоп – адабиѐтнинг шакл-мазмун
категорияси»

7

.

Бадиий адабиѐт динамик санъат гуруҳига мансуб. Шунга қарамай,

адабий-поэтик образ асар матни изчиллиги ўлароқ, замон-маконда расман
муфассаллашиб, ўз мазмуни билан дунѐнинг замон-макон «модели»ни
рамзий акс эттиради. Бадиий асарни образлар ритмининг замон-маконда

6

Қаранг:

Абуталиева Э.И. Пространство и время в русскоязычной прозе Средней Азии (на материале

творчества Тимура Пулатова и Тимура Зульфикарова). Дисс. ... канд. филол. наук. – Т., 1993. – С. 6-7.

7

Бахтин М.М. Вопросы литературы и эстетики. – М.: Худож. лит., 1975. – С. 234-235.

12

амалга оширадиган қайди, дейилиши сабаби ана шунда. «Образ, албатта,
шундай маънода берилганки, унинг исталган ҳар қандай мазмуни ким
биландир боғланган, қаердадир ва қачонлардир содир бўлганлигини
чамалайди. Бу ѐзувчи учун зарур бўлган уч бошланғич миқдор – бадиий
оламнинг уч ўлчовидир... Мазкур ўзгармас сон-миқдорларсиз образ ўзини
намоѐн қила олмайди»

8

.

Чексиз оламнинг яхлит маконида (бу қотиб қолган ва тугалланган фон

эмас, балки унда рўй бераѐтган воқеаларга биноан шаклланадиган
жараѐндир) «ҳамма нарсада, табиатдан тортиб, инсоний ахлоқ ва ғояларгача
(ҳатто, мавҳумий тушунчаларгача) замонни кўриш, замонни ўқиш
қобилияти,... замон оқими аломатларини ўқиш қобилияти»

9

ҳар қандай йирик

сўз санъаткори поэтикасининг теран хусусиятлари ҳисобланади. Академик
Д.С. Лихачев таърифича, бадиий замон «бу замон муаммосига назар эмас,
балки замоннинг ўзи, бадиий асарда у қандай намоѐн бўлиши ва
тасвирланишидир. У «адабий асар бадиий тўқимаси ҳодисаси»

10

сифатида

адабиѐтнинг ўзига хос хусусиятлари, унинг образлар тизими, бутун поэтик
таркиби билан бевосита боғлиқ.

Бадиий замон тор маънода воқеа ва ҳодисаларнинг замон билан боғлиқ

кетма-кетлиги, тўплами ва жадаллигини ифодаловчи композиция
унсурларидан бири, асардаги бадиий образларни тавсифловчи ва
муаллифнинг дунѐ тузилиши ҳақидаги тасаввури, дунѐқараши, оламни қай
даражада идрок қилишини акс эттирувчи бадиий асардаги ҳикоя қилиш
суръатидир. Кенг маънода бадиий замон – биринчидан, адабий асардаги
воқеликнинг давомийлигидир. Бу замон оралиғи «у ѐки бу даврда исталган
доирадаги инсонларнинг ҳаѐт тарзини ифодалаб берувчи» аниқ бир
ижтимоий-тарихий ҳодисаларнинг юз бериш замонидир

11

. Иккинчидан,

бадиий замон – қаҳрамонлар ҳаѐтининг реал, маиший, биографик замони,
унинг давомийлиги ва кўлами. Учинчидан, ҳикоя қилиш, яъни юз бераѐтган
воқеалар ҳақида сўзлаб бериш замонидир. Бадиий замоннинг дастлабки икки
унсури сюжет замони, учинчиси эса ҳикоя қилиш аппарати билан боғлиқ
замон ҳисобланади. Бошқача айтганда, адабий асарда бадиий замон – бу
тасвирланган/ҳикоя қилинган замон («erzahlte Zeit») ва тасвирлаш/ҳикоя
қилиш замонидир («Zeitdes Erzahlens»)

12

.

А.А. Потебня ва А.Б. Есин бу

кўринишларни «реал (сюжет)» ва «бадиий замон» сифатида тавсифлайди

13

.

8

Гей Н.К. Искусство слово. – М.: Наука, 1967. – С.239.

9

Бахтин М.М. Эстетика словесного творчества. – М.: Худож. лит., 1967. – С. 204-205.

10

Лихачѐв Д.С. Поэтика древнерусской литературы. – М.: «Худож. лит.», 1979. – С.200.

11

Эсалнек А. Хронотоп в эпическом произведении // Основы литературоведения. Анализ художественного

произведения: Практикум. – М.: Флинта: «Наука», 2003. – С. 110-119.

12

Художественное время, пространство, событие / Тамарченко Н.Д., Тюпа В.И., Бройтман С.Н. Теория

литературы. В двух томах. Том 1. Теория художественного дискурса. Теоретическая поэтика: Учебное
пособие. – М.: «Высш. школа», 2004. – С. 179-186.

13

Озерная М. Категория художественного времени в литературе.

http://www.chronos.msu.m/TERMS

; Есин А.

Б. Время и пространство / Введение в литературоведение. Литературное произведение: основные понятия и
термины: Учеб.пособие / Л. В. Чернец, В.Е. Хализев, С.Н. Бройтман и др. – М.: Высш.школа, Изд. Центр
«Академия», 1999. – С. 47-62.

13

Ҳозирги замон адабиѐтшунослигида бадиий замоннинг даврий,

чизиқли ва ҳалқали каби уч концепцияси шаклланган. Ҳар уч концепция
фалсафа, теология (илоҳиѐт) ва адабиѐтшунослик билан чамбарчас боғлиқ.

Сўз санъатида бадиий замон адабий матннинг тури ва жанри, муаллиф

дунѐқараши, муаллиф услуби ҳамда асарда тасвирланган замоннинг
китобхон томонидан образли таҳлили (интерпретацияси) асосида
ифодаланади

14

. Бадиий оламни замон-макон жиҳатдан ташкил этиш –

моделлаштиришнинг турли шакллари уларнинг шартлилик характерига
боғлиқ. Зеро, санъатнинг барча турларида тасвирнинг шартлилиги воқеликни
бадиий ўзлаштиришнинг асоси ҳисобланади. Бу бадиий замонга (бадиий
маконга ҳам) дахлдор: адабий қаҳрамоннинг бутун бир ҳаѐти тасвири атиги
бир кун доираси билан чекланиши, баъзан бир кун асрга татиши мумкин ва
ҳ.к. Ҳар қандай эстетик фаолият каби бадиий замон тасвирининг шартлилиги
муаллиф ижодий ниятига асосланади. Замоннинг қабул қилиниши эса
мутлақо субъективдир: замон оний лаҳзада шиддатли, узлуксиз кечиши,
«зич тиғизлашиши, чўзилиши, тўхташи ва ортга қайтиши мумкин... Ана шу
асосда бадиий шартлилик, деб аталмиш бадиий шакл билан реал шакл
ўртасидаги масофа юзага келади»

15

. Бадиий замон астрономик вақтга тўғри

келмайди. Ундан сюжет ўзгаришлари, бадиий матн хусусиятлари, ўтган
замоннинг ретроспектив тасвири, воқеалар тасвири ва замонларнинг
параллел ифодаланиши каби хусусиятларига кўра фарқланади.

Биринчи бобнинг иккинчи «Бадиий замон тизими» фаслида бадиий

замоннинг

шакллари, типлари, категориялари ва усулларидан

иборат

яхлит

тизимига бағишланган. Ҳодисалар ва материя ҳолатининг узлуксиз ўзгариши

шакли

бўлмиш замоннинг нисбатини

феълнинг ўтган замон, ҳозирги замон

ҳамда

келаси замонлардан иборат грамматик категориялари

ўрнатади.

Замонларнинг ўзаро диалектик алмашинуви бадиий асар поэтикасига хос
адабий-эстетик синтез бўлиб, у ѐзувчининг ижодий нияти, асарининг ғоявий-
адабий концепциясидан келиб чиқувчи бадиий заруратдир.

Бадиий замон

типлари

сўз санъатининг ҳар хил тур ва жанрларида

замоннинг турлича кечишига

16

асосланади. Зеро, улар бевосита адабий

турлар (ва адабий жанрлар ҳам) билан боғлиқ бўлиб, замоннинг

лирик

драматик

ва

эпик

типларидан иборат. Бадиий замон категориялари сифатида

муаллиф замони, сюжет замони, конфликт замони, композицияда замон,

ечим замони, тарихий, драматик, лирик, психологик, биографик хронослар

,

17

шунингдек, замондан ташқари азал-абад каби

тарихий романлар эпик

замонларининг хилма-хил

категориялари

киради. Бадиий замоннинг

ретроспекция

18

,

проспекция

19

ва ретардация

20

каби

воқеаларнинг ўтмишга,

14

Panasenko N. Interrelations between Literary Time and Space in Prosaic Texts://www.pulib.sk/elpub2

15

Коган М.С. Пространство и время в искусстве как проблема эстетической науки. // Ритм, пространство и

время в литературе и искусстве. – Л., 1974. – С.31.

16

Қаранг

: Огнев А.В. О поэтике современного русского рассказа. – Саратов: Изд-во Саратовского ун-та,

1973. – С. 248.

17

Хронос (юнонча

chronos

) замон, демакдир.

18

Ретроспекция (лот.

retro

– тескари, орқа +

spectare

– қараш) – ўтмишга мурожаат, ўтган воқеалар ва

кечинмалар таҳлили.

14

келажакка «йўналганлиги ѐки уларнинг хронологик узлуксиз изчиллигини
секинлаштириш ѐхуд «тўхтатиб» туриш усуллари мавжуд.

«Ўзбек адабиѐтшунослигида бадиий замоннинг ўрганилиши

»

фаслида

муаммонинг тарихий романлар мисолида тадқиқ этилмаганлиги эътироф
этилган. Бадиий замон, қисман бадиий макон ва уларнинг узвийлигига
асосланган хронотоп муаммосига бағишланган ишларга муносабат
билдирилиб, қуйидаги умумлашма хулоса чиқарилди: бадиий замон, бадиий
макон, хронотоп сингари муаммоларнинг назарий-методологик асос-
манбаларини концептуал бир бутунликда мукаммал, мақсадли ўрганиш,
методологик яхлит тизимлаштириш, ижодий-эстетик хусусиятларини
муштаракликда назарий комплекс тадқиқ этиш зарур.

Тадқиқотнинг

иккинчи боби

–

«Тарихий романларнинг бадиий замон

шакллари»

«Бадиий ўтган замон – тарихий романлар бадиий замонининг

асосий шакли

»

фаслидан бошланади. Унда воқелик тасвирининг ижтимоий

ҳарактерини шакллантирганича, замон нуқтаи назаридан у ѐхуд бу шаклда
ижодий намоѐн бўлажак тарихий хронос таркибий поэтикасида, ўтган
замоннинг

бош замон

эканлиги илмий асосланади. Замонларнинг бир-бирига

ўзаро мураккаб қоришуви, бир замон ичида ҳам турли маъно-моҳиятларнинг
кесишуви, кўп маъноли замон шаклларининг мураккаб манзарасини юзага
келтириши баробарида тарихий романлар замон таркибини семантик
шакллантиришда муҳим ижодий-эстетик роль ўйнайди. Бу замон
категориясининг бадиий ижод табиати билан бевосита узвий боғлиқлиги
аломатидир. Замон шаклларининг адабий матнда узлуксиз алмашинуви
тарихий романлар эпик замони поэтикасига хос синтездир. Ҳар хил замон
шаклларининг типологик хусусиятини белгиловчи бундай синтез ѐзувчининг
ижодий нияти, асарининг ғоявий концепциясидан келиб чиқувчи эстетик
заруратдир. Бадиий асар замон муносабатларини моделлаштиришда тилнинг
образли тизими, асар композицияси ва сюжети каби воситалар иштирок
этади. Бадиий замон ва грамматик замон ўртасида муайян иерархия мавжуд.
Бадиий замон – юқори даражали категория. У грамматик замонни ўз ифодаси
воситаларининг бири сифатида ўзига бўйсундиради.

Таҳлилдаги романлар бадиий ўтган замон шакли

мазмунан

икки

мундарижада ижодий эпиклашган: бири – бадиий тўқимаси узоқ ўтган
замоннинг камѐб нодир ѐзма манбалари-ю кўпроқ муаллиф бадиий
фантазиясига асосланган эпик ўтган замон шакли («Кўҳна дунѐ»). Иккинчиси
– тарихий воқеалар хронологияси бадиий ўтган замон хронологиясига адабий
«сингдирилган» эпик ўтган замоннинг «қоришиқ» шакли («Юлдузли
тунлар», «Авлодлар довони», «Улуғбек хазинаси»). «Кўҳна дунѐ»нинг яхлит
роман замони муаллиф ҳозирги замонига айланган бебаҳо мерос – ибн
Синонинг содиқ шогирди Абу Убайд ал-Жузжонийнинг роман V бобида [55-
57-б.], XV бобида [140-142-б.], XXII бобида [222-227-б.] ва асар хотимасида

19

Проспекция (лот. pro – келажакка назар +

spectare

– қараш) – мўлжалланган хатти-ҳаракатлар ва воқеа-

ҳодисалар намоѐни.

20

Ретардация (лот. retardation – секинлаштириш, тутиб туриш) – сюжет воқеаларини секинлаштириш.

15

[330-332-б.]

21

келтирилган хотиралари – тарихий ўтган замон шаклидан

ташқари сюжет замони адиб ижодий фантазиясининг тарихий воқеаларга
асосланган эпик ўтган замон шаклидаги бадиий тўқима замонларидан иборат.
Тарихий воқеаларнинг реал тарихий замонларини бадиий ўтган замон
воситасида романнинг эпик замонига, ўтган замон тарих ҳақиқатини бадиий
ўтган замон ҳақиқатига айлантиришдек ижодий индивидуал маҳорат
Пиримқул Қодиров бадиий замон поэтикасини ҳам шаклан ва ҳам мазмунан
эстетик фавқулодда теранлаштирди. «Юлдузли тунлар», «Авлодлар довони»
романлари Бобур ҳамда бобурийзода ўғил ва невара замонларининг тарихан
аниқ паллалари, тожу тахт учун тинимсиз курашлар, ғалаба ҳамда
мағлубиятлар, маънавий изланишлар, бунѐдкорликлар, орзу-армонлар, умиду
нажотлар кунма-кун, ойма-ой, йилма-йил, ҳатто, дақиқалару сонияларда
бўлган реал тарихий воқеалар, ҳодисалар, фактлар ипидан-игнасигача бутун
тафсилотлари билан замону маконларида хроникал ѐритилади. Темур
салтанатини янги асосда Ҳиндистонда қайта тиклаган Бобур, отаси тахтини
омон сақлаб қолган Ҳумоюн, салтанат довруғини оламга ѐйган Акбар
даҳолари оддий хроника-солнома эмас, балки юз йилдан ортиқ даврни –
«тарих фантазияси»ни эпик қамровларда бадиий ўтган замон
«фантазияси»га айлантирилган ижодий жасорат бўлди. Ўтган замон
ҳақиқатини бадиий ўтган замон ҳақиқати сифатида қабул қилиш учун
ѐзувчининг ўзи эътироф этган адабий ҳақиқат – ижод психологиясининг
сирли оламига мурожаат қиламиз: «

Асрлар китобини ўқиганингиз сари, –

дейди адиб, – тарих томонидан яратилган драмалар, фожеалар,
сюжетларни алоҳида ѐзувчининг фантазияси билан яратиб бўлмаслигига
ишонч ҳосил қиласиз. Шу сабабли мен Бобур, Ҳумоюн ва Акбарнинг кўрган-
кечирганларини тасвирлар эканман, ўз фантазиямдан кўра «тарих
фантазияси»га, яъни чиндан содир бўлган воқеаларга кўпроқ асосландим

»

22

.

«Тарихий романларда бадиий ҳозирги замон» фасли ҳозирги замонда

ўтмиш ва келаси замоннинг ишоралари мавжудлиги, бироқ «ҳозирги замон –
ҳақиқий реаллик, чунки у қандай бўлса, худди шундай»

23

эканлиги илмий

ҳақиқатига асосланган. Бадиий замоннинг ижодий-эстетик фаоллиги
шундаки, бадиий ҳозирги замон билан бадиий ўтган замонни ѐки бадиий
ҳозирги замонни бадиий келаси замон билан боғлайди. Бадиий ўтган замон
ва бадиий келаси замон бадиий ҳозирги замон «бағрида» бўлади. Ёзувчилар
ўтмишни шундай тасвирлайдики, воқеалар китобхон назарида гўѐ айнан
ҳозир, айнан шу замонда содир бўлаѐтгандек туюлади. Китобхоннинг
ҳозирги замони муаллифнинг ҳозирги замони йўриғида бевосита ўтган замон
воқеалари оламига кўчади. Ана шу тариқа китобхон бадиий ўтган замонни
ўзининг шахсий-индивидуал ҳозирги замонига айлантиради, яъни ўтмишни
ҳозир деб қабул қилади.

21

Ёқубов О. Кўҳна дунѐ. Уч жилдлик. Биринчи жилд. – Тошкент: Ғафур Ғулом номидаги Адабиѐт ва санъат

нашриѐти, 1986. – 332 б.

22

Норматов У. Тарих ҳақиқатига садоқат. Сўзбоши. Қаранг: Қодиров П. Ҳумоюн ва Акбар (Авлодлар

довони): Тарихий роман. –Тошкент: Шарқ, 1997. –Б 10.

23

Гей Н.К. Искусство слово. – М.: Наука, 1967. – С. 243.

16

«Тарихий романларда бадиий келаси замон» фасли тарихий

романларнинг бадиий келаси замони қисман ечим замонига, кўпроқ эса
муаллиф замони – хотима замонига тўғри келиши тадқиқидан иборат. Ҳар
бир роман бадиий келаси замонининг ўзига хос эпик индивидуаллиги
уларнинг барчаси бадиий келаси замон поэтикасига хос муштарак
типологияни инкор қилмайди. Мавҳумли бадиий келаси замоннинг мураккаб
руҳий ҳолатдаги психологик тасвирини «Авлодлар довони» романининг
«Акбар» қисми ечим замонида кўриш мумкин.

«Тангрим Акбарга уч ўғил

насиб этди. Лекин бирортаси валиаҳд мақомида шоҳ отани қониқтирмайди:
«Уч ўғил ўстириб, бирортасидан кўнгли тўлмаса...»

[«Авлодлар довони»;

599-б.] Салимнинг ўз ѐқтирган муҳити ва ихлосмандлари таъсиридан чиқиб
кетолмаслигига ишонган ота

«Оқибати не бўларкин?»

[«Авлодлар довони»;

599-б.], деб ўйлагани ўйлаган.

«Ёки Дакандаги кичик ўғил Дониѐл ичишни

ташлаб, ақлини йиғиб олармикан? Ўшанда Акбар Дониѐлни валиаҳд
тайинлаши мумкин. Салим норози бўлса, Дониѐлнинг ѐнида тадбиркор
Абдураҳмон хони-хонон бор. Ман Синх уларга ѐрдам бериши аниқ. Кўплашиб
Салимни тинчитишар»

[«Авлодлар довони»; 599-600-б.]. Акбар замони,

моҳиятан аросат, таассуф, таажжуб ҳолатларининг мураккаб замонлари,
фавқулодда надоматли қарама-қаршиликлар тўқнашган ўта аламли
задаларнинг ҳозирги замондаги кескин драматизми келаси замон мавҳумлиги
шафқатсизлигини замон ва маконда янада мавҳумлаштиради: тахт эртага
кимнинг қўлида қолади? Роман келаси замоннинг ана шу аччиқ мавҳумлик
насибаси замони билан очиқ ечим топади (ечимнинг очиқлиги романнинг
хотима замонида келаси замонда берилган хотира – маълумот, хотира –
ахборотлардан иборат бадиий публицистик замондагина муаллифнинг
ҳозирги замони вақтида умумлашма намоѐн бўлади). Демак, романнинг
«Акбар» қисми мавҳумли бадиий келаси замонда очиқ ечимда тугайди:

«Ажаб дунѐ! – деб сўнгги ўйидан унинг ўзи (Акбар – Б.Т.) таажжуб қилди:
шундай улкан давлатни бошқарган одам тилаб олган ўғилларимни йўлимга
сололмасам-а!.. Бу не аччиқ насиба?»

[«Авлодлар довони»; 600-б.]

24

.

Романларнинг тарихий келаси замонлари таркибан асли турли

замонларнинг бир пайтдаги мураккаб диалектикасидан иборат у ѐхуд бу
бадиий замонларнинг бадиий янада мураккаброқ тизимларидир. Романлар
замонларининг эпик яхлитлиги таркибан бадиий замонлар қоришмасидан
иборат.

Диссертациянинг

«Тарихий

романлар

бадиий

замонининг

категориялари ва усули»

учинчи бобининг

«

Тарихий романлар бадиий

замонининг хос категориялари

»

фасли

тарихий

ва

психологик

хроносдан

иборат икки мундарижада алоҳида-алоҳида тадқиқ этилган. Мозийнинг
замонда бадиий чекланган бир парчаси романнинг тарихий хроноси
саналади. Тарих тарихий шахс тимсолида, яъни тарихий замон қаҳрамон
замони ва аксинча, қаҳрамон замони тарихий замон тимсолида, бевосита

24

Қодиров П. Ҳумоюн ва Акбар (Авлодлар довони). Тарихий роман. – Тошкент: «Шарқ» нашриѐт-матбаа

концернининг Бош таҳририяти, 1997. – 608 б.

17

асарнинг ғоявий-эстетик концепциясидан келиб чиқувчи муаллиф замони
ўлароқ, роман тарихий хроносининг таркибан бир бутун яхлит тизимини
ташкил этади.

Тарихий романларда аниқ тарихий замон ҳар хил: таҳлилдаги тарихий

романларда аниқ тарихий замон ҳар хил бўлиб, «Улуғбек хазинаси»да 7
ойдан ортиқ – қарийб 230 кунлар чамаси, «Кўҳна дунѐ»да 20 йил (1012–
1032), «Юлдузли тунлар», «Авлодлар довони» дилогиясида 111 йилдан
кўпроқ [«Юлдузли тунлар» («Бобур»да 36 йил (1494–1530); «Ҳумоюн ва
Акбар»да «Ҳумоюн»да 26 йил (1530–1556); «Акбар»да 49 йил (1556–1605)].

Таҳлилдаги асарлар тарихий хроносининг мундарижавий манба ва

шакллари ҳар хил:

а) бадиий тўқима тарихий манбалар: йилнома, хотира, ҳужжатларга

асосланган романлар («Юлдузли тунлар», «Авлодлар довони», «Улуғбек
хазинаси» романлари);

б) бадиий тўқимага нисбатан кенгроқ ўрин берилган романлар («Кўҳна

дунѐ» романи);

в) тарихий далилларнинг бадиий тўқима узвийлигидан иборат романлар

(аслида барча романларга хос хусусият).

Психологик хронос асарларнинг мазмунан жанрий-психологик

йўналиши билан белгиланган. Шу жиҳатдан тарихий романлар психологик
хроноси икки мундарижани ташкил этади: бири – психологик хроноснинг
боши билан охирини бериш («Улуғбек хазинаси» романи умумпсихологик
хронос «манзара»си, хусусан, романнинг иккинчи қисми эпик замони,
асосан, шу усулда тасвирини топган). Иккинчиси – руҳий ҳолат хроносини
бутун мураккаб жараѐнлари-ю оғир кечинмалар замони муфассалигида
тасвирлаш. Психологик хроноснинг бадиий жиҳатдан ниҳоятда самарали ана
шу иккинчи таҳлилий усули «Улуғбек хазинаси»нинг биринчи қисмида
О.Ёқубов эпик замон услубини психологик ниҳоятда чуқурлаштириб, бадиий
теранлаштиради. Романда

Улуғбекнинг

Жайҳунни кечиб, Кеш остонасида

турган ўғли Абдуллатифга қарши

урушмоқ аҳди

замон жиҳатидан тўрт-беш

кунлик қамров бўлса-да, драматик мазмун-моҳияти жиҳатидан шоҳ отанинг
бир умрлик ҳаѐтига тенг эди. Дарҳақиқат,

«бу кун субҳидам аълоҳазратлари

Мовароуннаҳр сарҳадларига қўшин тортиб кирган шаҳзодага қарши юриш
бошлади...»

[«Улуғбек хазинаси»; 39-б.]

25

. Ушбу қарорга келиш замони вақт

жиҳатидан қанчалик қисқа ва тиғиз бўлса, психологик драматизми
жиҳатидан бир умрга татигулик фоже замони эди. Қаҳрамон психологик
хроноси унинг ҳам руҳан ва ҳам жисмонан драматик тиғиз замонига айланди.
Психологик таҳлилнинг

туш

(башорат) ҳамда

ҳикоят (ишора)

воситалари

орқали

шоҳ отанинг оғир

руҳий кечинмалар, изтиробли хатти-ҳаракатлар,

драматик кескин ўй-хаѐллар гирдобидаги мураккаб фоже замонини
психологик теран асослайди.

25

Ёқубов О. Улуғбек хазинаси. – Тошкент: Ғафур Ғулом номидаги Адабиѐт ва санъат нашриѐти, 1994. – 336

б.

18

«Ечим замони» фаслида сюжетнинг тугун вақти, воқеалар ривожи ва

кульминация вақтларининг мантиқий адабий хотимаси сифатида асар
замони барча қатламларининг якуний бир нуқтага жамланган чўққиси
ҳисобланган ечим замонининг таҳлилдаги романлар умумэпик замонлари
поэтикасида алоҳида рамзий мундарижа касб этиши илмий асослаб
берилган. Ечим замонлари «ѐпиқ» замон мақомида (ечим замони «очиқ»
ва «ѐпиқ» замонлардан иборат) типологик муштарак тарихий
романларнинг замон ечимлари табиий ўлим («Юлдузли тунлар»,
«Авлодлар довони»), қотиллик («Улуғбек хазинаси» I қисм), тириклайин
абадий видо («Кўҳна дунѐ», «Улуғбек хазинаси» II қисм) билан
хотималанади. Лекин бу «ѐпиқ» ечим мутлақо шартли: тарихий буюк
шахслар каби уларнинг адабий образлари ҳам замонлар қамровларидан
ташқари, мозий ва бугунга эмас эртага – абадиятга мансуб ҳодисалар.
Улар ҳақидаги асарлар ечим замонларининг «ѐпиқ» эмас, «очиқ»лиги
сабаби шунда. Илмий бу даъво «Юлдузли тунлар», «Авлодлар довони»
ечим замонларининг «очиқ»лиги бевосита авлодлар ворисийлиги
ҳақиқати, тахт меросхўрлиги анъанаси (замон кечимининг узлуксизлиги)
амали, «Улуғбек хазинаси»да буюк мунажжимнинг Али Қушчига васияти,
ўз

навбатида

Али

Қушчининг

шогирдларига

(шогирдларнинг

шогирдларига) васияти чексизлиги ворислигида, яъни Улуғбек
васиятининг шогирддан шогирдларга маънавий мерос «очиқ»лиги
абадияти билан ижодий-эстетик исботини топади. Айни шундай илмий
даъво «Кўҳна дунѐ» ечим замони фалсафасига, икки буюк устоз-шогирд –
Беруний ва ибн Сино – даҳолари очиқ абадияти ечимига ҳам дахлдор.
Тарихий романлар ечим замонларининг аслан «очиқ»лиги билан боғлиқ
ижодий ўхшаш типология шунақа.

«Тарихий романлар бадиий замонининг усули» фасли таркибан,

мазмунан ва шаклан мураккаб ҳамда хилма-хил ижодий-эстетик бўлган
ретроспекция

тадқиқига

бағишланган.

Усуллар

ичидан

айнан

ретроспекциянинг танланганлиги тарихий романларнинг жанр ва мавзу
жиҳатдан ретроспектив асарлар эканлиги билан боғлиқ. Эпик сюжет
ҳодисаси, яъни сюжет қурилишининг асосий принципларидан бири
мақомида ретроспекция ўтган ва ҳозирги замонларнинг алоқасини кўрсатиш
имконини беради

26

, воқеалар замонини планлаштиришнинг ҳамиша ажралиб

турадиган усули, композициявий асослаш воситаси бўлиб, қаҳрамон
тарихини, унинг олдинги тарихини кенгайтириш учун имконият яратади,
аҳвол-ҳолатини аниқлаштиради»

27

.

Таҳлилдаги тарихий романларда

ретроспекцияларнинг таркибан

тўрт оддий ва мураккаб шакллари

мавжуд:

а) миниретроспекциялар; б) ретроспекция ичра ретроспекциялар; в)
ретроспекциянинг ички ретроспекциялари ичра ретроспекциялар; г)
ретроспекция ҳамда проспекция аралаш ретроспекциялар

. Улар шаклан

26

Қаранг

: Шодиев Н. Горизонты эпоса. Художественно-эстетическое богатство эпической прозы литератур

Средней Азии и Казахстана. – Ташкент: Изд-во лит. и искусства, 1986. – С. 108-113.

27

Ржевская Н.Ф. Изучения проблемы художественного времени в зарубежном литературоведении. –

Вестник Моск. ун-та, Серия X. Филология, 1969. – № 5. – С. 43.

19

кўплаб ички ретроспекциялар қатламларидан таркиб топган бўлиб,
композиция жиҳатдан ўзига хос ѐ

қолипловчи

ѐхуд

қолипланувчи

воқеаларнинг замонлари вазифасини ўтайди, ҳар бири ўзича у ѐхуд бу
ғоявий-бадиий мундарижада романлар эпик замонларининг узвий тизимига
макон-замон диалектикасида ҳалқаланади. Романлар умумретроспектив
мундарижасининг чорак қисмидан ортиғини ташкил этган

ретроспекциялар

ичра ретроспекциялар

(бутун асар – роман, бутун бир боблар) эпик яхлит

кўринишда ретроспектив роман ва ретроспекциялар ҳамда ички
«индивидуал»

шамойилда

ретроспекциялар

ичра

ретроспекциялар

мақомларида кўпроқ драматик, баъзан фоже, қисман эса психологик, лирик
типлардан, айрим ўринларда эса мазкур типларнинг икки ѐхуд ундан ортиқ
мазмун қоришмасидан, шаклан

ҳикоят, хотира, эсдаликлар, ҳавола, эпиграф

кабилардан иборат.

Ретроспекция – ҳикоят

«Улуғбек хазинаси» романи эпик

замони таркибида учрайди. Роман замони драмасида Мирзо Улуғбекнинг
драматик, фожеавий ва психологик замонининг шу даражада оғир, таранг
кечимлари зичлигидан иборат

икки ҳикоят

Мирзо Улуғбекнинг қирқ йиллик

подшолик қисмати – замонига ишора: отасига қарши уруш бошлаган
Абдуллатиф Самарқанддан унча узоқ бўлмаган Кешда турибди. Ота аламзада
ўй-хаѐллар, даҳшатли хавф-хатарда нималар қилиш, қандай қарорга келиш
фикри билан банд. Ҳа, ѐлғиз ўзининггина эмас, бобомерос тожу тахтнинг ҳам
тақдири хавф остида. Қаҳрамон замони унинг нотинч хаѐллар гирдобидаги
мураккаб ботинига кўчади: подшо замони фавқулодда драматикликда ички-
руҳий таранг замонга айланади. Ретроспектив –

ҳикоят

қаҳрамоннинг

психологик танг замони ечимига башоратли ишора бўлди:

«Аввалги кун

кечаси ғам-андуҳдан уйқуси қочган Мирзо Улуғбек эски китобларни варақлаб
ўтириб, ғаройиб бир ҳикоятга кўзи тушди»

[«Улуғбек хазинаси»; 46-б.].

Ҳинд подшоси овга чиқади. Маҳрамлари орасида ѐлғиз ўғли ҳам бор. Ов
авжи жазавасида подшо ўзига тиржайиб, уни мазах қилаѐтган тулкиларга
қарши

«қанот қоқиб талпинган суюкли бургутини қўйиб юборади. Водариғ!

Суюкли бургут тулкиларга эмас, подшонинг ўзига ҳамла қилди. Подшо жон
аччиғида ханжарини суғуриб, бургутга ўқталди. Бургут чап бериб,
подшонинг ўнг кўзини ўйиб, чап кўзига чанг солади. «Подшо додлаб ѐлғиз кўзи
билан қараса, қора бургут эмас, қора либос кийиб, бургут қиѐфасига кирган
ўз фарзанди...»

[«Улуғбек хазинаси»; 46-б.].

Ретроспектив башорат

ѐзувчи томонидан туш ретроспекцияси, яъни

башорат замони туш замони билан бадиий асосланади (аслида туш ҳам
башорат эди): икки кундан бери хаѐлидан кўтарилмаѐтган ушбу ҳикоятни
ўйлаб бораѐтган Мирзо Улуғбек эсига

«бундан чорак аср муқаддам қипчоқ

хони Бароқхон унга қарши бош кўтариб чиққанида кўрган ѐмон бир туши»

[«Улуғбек хазинаси»; 47-б.]

тушди:

носуюкли хотини Ўғабегимдан қочиб,

Ясси шаҳрида Хўжа Аҳмад Яссавий мақбараси устига чиқиб олганмиш...
Хотини эса уни замину осмонда таъқиб қилиб қувиб юрибди.

«Шу пайт

даҳма ўртасидаги Хўжа Аҳмад Яссавий қабри дарз кетиб, ичидан... ундан
мутлақо норози бобоси Амир Темурнинг ўктам овози янграр эмиш: «...
Аттанг! Олтин тахтимни сенга ишониб топширғанимда не бўлди? Ана,

20

пастга қара! Қузғун Бароқхон суворилари шаҳарни (Яссини – Б.Т.) забт
этар, бу муқаддас даргоҳни топтар, хор қилар!». «Бобоси қалтироқ босиб,
қисиқ кўзларида ўт чақнаб, шаҳарга имо қилармиш... Мовароуннаҳр ўт ичида
қолди», дея бақирганича, «қаҳр билан унга томон юрармиш...»

[«Улуғбек

хазинаси»; 48-б.].

«Ҳайратга тушган Мирзо Улуғбек ўша заҳотиѐқ лашкар

тўплаб, Бароқхонга қарши юриш бошлади. Шу шошқалоқлик сабаб бўлдими,
бошқами, ...суронли жангда кўрган туш рўѐбга чиқди...».

«Ё раббий! Унда у

туш, бу сафар бу ҳикоят! Ундагидан ҳам даҳшатли ҳикоят!»

[«Улуғбек

хазинаси»; 49-б.].

Ретроспекция ичидаги бу ретроспекция – туш башорат эди. «Улуғбек

хазинаси»нинг бадиий замони тизимидаги туш замони воситасида роман
ғоясига адабий сафарбар башорат замони ана шу тариқа ѐзувчи томонидан
ижодий кашф қилинди.

ХУЛОСА

1.

Санъатнинг турларга бўлинишида асос қилиб олинган замон

фалсафий ҳамда адабий-эстетик ҳодиса мақомида бадиий воқелик ижодий
кашфининг ўзи, унинг амалдаги мавжудлик шакли, образли айтганда, санъат
бадиияти, бадиият санъатидир. Сўз санъатида турли хилда мужассамлашган,
ҳаракатда бўлган ва ижодий-эстетик ўзлаштирилган замон бадиий замон
тизими бўлмиш бадиий моделлаштириш воситаси, поэтик тўқима ҳодисаси,
адабий оламнинг ажралмас атрибути, бадиий воқеликнинг содир бўлиши
шакли, адабий образнинг муҳим характеристикаси мақомларида яхлит
адабий-эстетик категориядир.

2.

Бадиий замон адабий асарнинг ғоявий-эстетик концепциясидан келиб

чиқувчи таркибан мураккаб ва хилма-хил тизимларнинг ўзаро яхлит
системаси бўлиб, бадиий замон шакллари, типлари, категориялари ҳамда
усулларидан иборат диалектик бир бутун ижодий-эстетик ҳодисадир.

3.

О.Ёқубов ва П.Қодировнинг тарихий асарларида фалсафанинг замон

категориясини бадиий замон фалсафасига, тарихий замон ҳақиқатини роман
замони ҳақиқатига айлантиришнинг реал замонни адабий-эпик замон
мақомида кашф этишнинг ижодий-эстетик тамойиллари муаллифларнинг
услубий маҳоратлари индивидуаллигида ўрганилди ва илмий-таҳлилий
умумлаштирилди.

4.

Бадиий асарда бадиий замон тасвир объекти ва субъекти саналади.

Бадиий асар ўз замонида юз берувчи ҳаѐтий жараѐнларни, яъни қаҳрамон ўй-
кечинмалари, хоҳиш-истакларини тасвирлайди. Бадиий замон асар
структураси, сюжет ва композициясини уюштирувчи, эпик матн майдонини
шакллантирувчи бадиий-эстетик воситадир. Ўзида маълум тарихий даврдаги
ижтимоий идеалларни ва адиб дунѐқарашини, ғоявий-бадиий ниятини
ифодалайди.

5.

Ёзувчи ижодий-эстетик ниятидан, асарнинг жанрий хусусияти ва

ғоявий-бадиий концепциясидан келиб чиққани ҳолда, ўз бадиий замони
дунѐсини ижодий кашф қилди. Бу ижод олами «ўз бағри»да замоннинг

21

универсал шакллари – ўтган, ҳозирги, келаси замонларни ҳам бадиий қамраб
олади.

6.

Ўтган замон – тарихий хроноснинг «ирсий» бош замони. Тарихий

замоннинг ана шу «туғма» реаллигини бадиий замон реаллигига ижодий
айлантириш, наинки, тарихий романлар эпик замонлари иерархиясида, айни
пайтда, уларнинг яхлит мураккаб тизимида

бадиий ўтган замон

шаклининг

реал тарих билан мувофиқлигини таъминлайди.

Бадиий ҳозирги замон

тарихий романлар эпик замонлари иллюзиясининг таянч нуқтаси, ядроси
саналади: бадиий ўтган замон ҳам, бадиий келаси замон ҳам бадиий ҳозирги
замон «бағри»да мавжуд. Бадиий замон тизимида

бадиий келаси замон

нинг

нисбатан мавҳумлиги, қисман реаллиги, аксар рамзий-фалсафий ишора-
башоратлиги, энг асосийси – турли замонларнинг мураккаб қоришмаларидан
иборат эпик замоннинг вақтдан ташқари тимсолли азал-абад замонлиги
таҳлилдаги тарихий романлар бадиий замонлари барча шаклларининг эпик
келаси замонда мазмунан мавҳумлик, руҳий, қоришиқ замонли, аниқ
келажакли ѐхуд келажакдан ташқари ва рамзий бадиий келаси замонлардан
иборат «очиқ» ечим мундарижасида ижодий яхлитлашган.

7.

Тарихий романлар эпик замони тизимида тарихий замон – бош

категория. У ўз таркибига замоннинг қолган барча категорияларини
«сингдириб» юбориши – жанрий хусусият. Таҳлилдаги тарихий романлар
аниқ тарихий замонлари нуқтаи назаридан уч хил: а) тарихий далиллару
тарихий воқеа-ҳодисалардан чекинилмаган тарихий романлар («Юлдузли
тунлар», «Авлодлар довони», «Улуғбек хазинаси»); б) бадиий тўқима ва
умумлашмага нисбатан кенгроқ ўрин берилган тарихий роман («Кўҳна
дунѐ»); в) тарихий далилларнинг бадиий тўқима узвийлигидан иборат
тарихий романлар (таҳлилдаги барча асарлар). Учала хилдаги тарихий
романлар учун жанрий хос муштараклик – типология шундаки, уларда
тарихий хронос бош категория мақомида хронологик замон билан деярли бир
хил бўлади.

8.

Моҳияти драматик-фожеий замонлар «ҳосиласи» бўлмиш психологик

хроноснинг ижодий-эстетик кашфи сўз санъатида психологизмнинг
кучайиши билан боғлиқ. Замон драматик-трагик психологизациялашган
роман эпик замонида психологик хронос бош категорияга айланади
(«Улуғбек хазинаси»).

9.

Ечим замони тарихий роман эпик замони барча қатламлари,

шакллари, типлари ва категорияларининг якуний бир нуқтага жамланган
«чўққиси»дир. Тарихий романларда ечим замони тарихий реал замоннинг
ѐзувчи томонидан адабий ўзлаштирилган эпик замон билан ижодий ниятга
мос уйғунлигидан иборат. Тарихий шахслар ҳақидаги аксар романларнинг
ечим замони, одатда, фожеа замони, демак, «ѐпиқ» замон билан эпик
хотималанади. Тарихий романлар эпик замонининг типологик муштараклиги
кутилмаган парадоксал ижодий мундарижа касб этади: тарихий буюк (Бобур,
Ҳумоюн, Акбар) ва даҳо (Беруний, ибн Сино, Улуғбек) шахслар каби
уларнинг адабий образлари ҳам замоннинг кеча, бугун, эрта қамровларидан
ташқаридаги ҳеч қачон ечим билмас, ҳамма замонларда рамзий узлуксиз

22

очиқ абадиятдир. Шу жиҳатдан «очиқ» ечим замони таҳлилдаги романлар
турли ижодий индивидуалликда битта типологик гуруҳга мансуб.

10.

Тарихий романларнинг жанр ва мавзу жиҳатдан ретроспектив

асарлиги эпик замоннинг ретроспекция, проспекция, ретардация каби
синашта усулларидан дастлабкиси бош усул бўлишини белгилаган. Ўтган ва
ҳозирги замон замонларнинг жонли алоқасини кўрсатувчи, образ тарихини
кенгайтирувчи, композициявий асослаш воситаси мақомида ижодий кенг
«оммалашган» ретроспекция тарихий роман хроносида икки типда –
тарихий шахс ва тарихий замон ҳамда тўқима образлару тўқима воқеаларда
миниретроспекциялар,

ретроспекция

ичра

ретроспекциялар,

ретроспекциянинг

ички

ретроспекциялари

ичра

ретроспекциялар,

ретроспекция ҳамда проспекция аралаш ретроспекциялар шаклларида
ижодий намоѐн бўлади.

23

SCIENTIFIC DEGREE OF DOCTOR OF PHILOSOPHY AT

SAMARKAND STATE UNIVERSITY

BUKHARA STATE UNIVERSITY

BAHOR BAHRIDDINOVNA TURAEVA

PROBLEMS OF LITERARY TIME IN HISTORICAL NOVELS

(based on A.Yakubov and P.Kadirov’s novels)

10.00.02 – Uzbek literature

ABSTRACT

of dissertation of doctor of philosophy (PhD) on philological sciences

Tashkent – 2018

24

The theme of Doctor of Philosophy dissertation (PhD) on philological sciences was registered at

the Supreme Attestation Commission at the Cabinet of Ministers of the Republic of Uzbekistan
under B2018.1.PhD/Fil457

The dissertation has been written at the Bukhara State University.

The abstract of the dissertation is posted in three (Uzbek, English, Russian (resume)) languages on the
website of the Scientific Council samdu.uz and on the website of «ZiyoNet» information-educational
portal at www.ziyonet.uz.

Scientific advisor:

Narzulla Turaevich Shodiev

Doctor of Philological sciences, professor

Official opponents:

Naim Fatihovich Karimov

Doctor of Philological sciences, academician

Boynazar Yuldashevich Yuldashev

Doctor of Philological sciences, professor

Leading organization:

Tashkent State University of the Uzbek Language and
Literature named after Alisher Navoi

The defense of the dissertation will take place on ___________ ____, 2018, at the meeting of the

Scientific Council DSc.27.06.2017.Fil.02.03 under Samarkand State University (Address: 140104,
Samarkand City, University Boulevard, 15. Phone: (8366) 239-11-40, 239-18-92; Fax: (8366) 239-11-40;
е-mail: rector@samdu.uz).

The dissertation has been registered in the Information Resource Centre of the

Samarkand State

University (registration number _____). Address: 140104, Samarkand City, University Boulevard, 15.
(8366) 239-11-40.

The abstract of dissertation has been distributed on ________ ___ , 2018.
(Registry record № ____ as of ___________ __ , 2018).

M.K.Muhiddinov

Chairman of the Scientific Council on
awarding scientific degrees, Doctor of
Philological Sciences, Professor

A.B.Pardaev

Scientific Secretary of the Scientific
Council on awarding scientific degrees,
Doctor of Philological Sciences

J.H.Hamraev

Chairman of the Scientific Seminar at the
Scientific Council on awarding scientific
degrees, Doctor of Philological Sciences,
Professor

25

INTRODUCTION (abstract of the PhD thesis)

Topicality and necessity of the thesis.

Literary time is being concerned as

the literary-aesthetic category in the world literary studies, expressing the scope of
the universe interpretation, the author’s outlook and imagination regarding the
world foundation, defining personages, the composition means of expressing the
sequence and duration of the events. A creative comprehension of the literary time
as a means arranging the work composition, structure, and constructing an epic
field of the text demands a special approach to understanding the aesthetic
character of the work. Since the literary time includes all the elements of a fictional
work, it is impossible to present the plot, composition, conflict, system of
characters, feelings and the mood of the characters without the description of the
literary time.

In the following development of the scientific-theoretical thought in the

world, the literary time is accepted to be one of the poetic means to demonstrate
the reality as well as to be a literary process that is basic for the expression of the
reality in the compositional construction and illustration of the plot relying on the
writer’s intention and the ideological conception of the literary work. The literary
time enables to cognate the literary world picture created by the author in terms of
the descriptive subject and object of the work. Therefore, one of the topical tasks
of the modern Uzbek literary studies is to describe a historical evidence, event, the
life of outstanding people, the chronology of the near past based on the literary
time; on the example of the creative works of a certain period, creators or an
individual writer are analyzed in separate or comparative-typological aspect.

The tendency of developing new methods and approaches of the world

literary criticism in line with the existent scientific traditions of the Uzbek literary
studies has been formed in the years of independence. One may observe the
reformation of the universe imaginatively in aggregation of the Western and
Eastern literary traditions. The fact that “Uzbekistan is to be competitive
worldwide in the sphere of science, intellectual potential, modern personnel
training and high technologies”

28

sets the task to raise the level of the researches

equal to the world standards.

The present research work will assist, to a certain extent, to carry out the

tasks determined in the decrees and resolutions as well as in other normative-legal
documents including “On enhancing the effectiveness of spiritual-enlightenment
affairs and promoting the branch development to the new level” No. PD-3160 as of
July 28, 2017, “On measures of further improvement of the activity of the
Academy of Sciences, organizing scientific works, management and financing”
No. PD-2789 as of February 17, 2017, and “On measures of developing publishing
and distributing book products, popularizing and enhancing reading books and
reading books on culture” No. PD-3271 as of September 13, 2017.

Relevant research priority areas of science and technology development

of the Republic.

Dissertation

research was carried out under the priority directions

28

Ўзбекистон Республикаси Президенти Ш.Мирзиѐевнинг 2017 йил 22 декабрдаги Олий мажлисга

мурожаатномаси. – Халқ сўзи, 2017 йил 23 декабрь. – №258 (6952).

26

of science and developing technology of the Republic “The formation of the
information society and innovative system of ideas in social, legal, economic,
cultural, spiritual development of a democratic state and their implementation”.

Problem development status.

Scientific-theoretical problems of the literary

time have been studied in the world literary critical studies by European
(H.Meyerhof, A.James, W.Heffernan, A.Rodriguez, M.Vukanovićand, L.Grmuša,
N.Bemong, P.Borghart, J.Culler, M.Atkins)

29

, Russian (M. Bakchtin, D.

Likhatchev, N.Gey, N.Shutaya, A. Nikolayev, Z. Turayeva, B. Meylach, E.
Meletinskiy, V. Khalizev)

30

and Uzbek (N. Shodiev, Kh. Boltaboev, B. Karimov,

E. Abutalieva, A. Tuychiev, D. Quronov, G’. Murodov, A.Nosirov, A. Tuychiev,
U. Juraqulov, S. Mirzayeva, K. Qodirov, M. Umarova, U. Karshibaeva,
U.Nazarov)

31

scholars. Kh. Meerhof in his “Time in Literature” generalized

philosophical problems of time and the creative-individual solution, M.Vukanović
and L.Grmuša’s researches explored the interconnection of chronotope, epic place
and epic time from theoretical and analytical viewpoint. D.Likhachev investigated
a literary time poetics and subjective aspects of epic time, whereas M.Bachtin
studied the interconnection of a literary acquired time and space, that is to mention
the features of time reflected in space and the objects of space cognized in time.

In Uzbek literary critical studies, professor N. Shodiev one of the first has

investigated the present diology, trilogy, tetralogy and epopee’s literary time
poetics’ individual characteristics in the context of the Central Asia and
Kazakhstan epic prose works in comparative-typological aspect. He scientifically

29

Meyerhof H. Time in Literature. University of California Press, Berkeley – Los Angeles, 1960; James A.,

Heffernan W. Space and time in literature and the visual arts.

Soundings: An Interdisciplinary Journal,

Vol.

70, No. 1/2, 1987; Rodriguez A. and etc. Time in Literature. Institute of Advanced Studies of the University of Sao
Paulo, Berkley, Los Angeles: Un-ty of California Press, 1991; M.Vukanovićand, L.Grmuša. Space and Time in
Language and Literature. Cambridge Scholars Publishing, 2009; Bemong N., Borghart P. and etc. Bakhtin's theory
of the literary chronotope: reflections, applications, perspectives. – Belgium: Gent, Academia Press, 2010; Culler J.
Literary theory. –New York: Oxford University Press Inc, 2011; Atkins M. Time and Space Reconsidered the
Literary Landscape of Murakami Haruki. PhD Thesis. SOAS, University of London, 2012.

30

Бахтин М.М. Вопросы литературы и эстетики. – М., 1975, яна: Проблемы поэтики Достоевского. Работы

1960-х–1970-х гг. – М.: Наука, 2002; яна: Вопросы литературы и эстетики. – М.: Худож. лит.,1975; яна:
Эстетика словесного творчества. – М.: Сов.писател, 1986. яна: Эпос и роман. // Вопр.лит. 1970. №1; Гей Н.К.
Искусство слово. – М.: Наука, 1967; Лихачѐв Д.С. Поэтика древнерусской литературы. – М.: Худож. лит.,
1979; яна: История поэтики русской литературы. Смех как мировоззрение и другие работы. Спб: Наука,
1994; Мейлах Б.С. Проблемы ритма, пространства и времени в комплексном изучении творчества //Ритм,
пространство и время в литературе и искусстве. –Л.: Наука, 1974; Мелетинский Е.М. Введение в
историческую поэтику эпоса и романа. – М.: Наука, 1986. Тураева З. Категории времени. Время
грамматическое и время художественное (на материале английского языка). – М.: Высшая школа, 1979;
Хализев В.Е. Время и пространство. Теория литературы. – М.: Высшая школа, 1999; Шутая Н. Типология
художественного времении пространства в русском романе XVIII–XIX вв: Дисс. ... док-ра. филол. наук. –
М., 2007.

31

Шодиев Н. Горизонты эпоса. – Ташкент: Изд-во лит. и искусства, 1986;

яна:

Художественно-эстетическое богатство

эпической прозы литератур Средней Азии и Казахстана: Дисс. …д-ра. филол. наук. – М., 1985; Абуталиева Э.
Пространство и время в русскоязичной прозе Среней Азии: Дисс. ... канд. филол. наук. – Тошкент, 1993; Ғаниев И.
Фитрат драмалари поэтикаси: Филол. фан. ... д-ри. дисс. – Тошкент, 1998; Карим Б. Абдулла Қодирий: танқид, таҳлил ва
талқин. – Тошкент: Фан, 2006; Тўйчиев А. Ўзбек романларида макон ва замон. –Тошкент: Мумтоз сўз, 2009; Носиров А.
Тарихий ҳақиқат ва унинг бадиий талқини (“Юлдузли тунлар” романи мисолида): Филол. фан. ном. ...дисс. – Тошкент,
1999; Умарова М. Тарихий драмада бадиий замон: Шекспир ва Фитрат. – Тошкент: Мумтоз сўз. 2013; Жўрақулов У.
Назарий поэтика масалалари: Муаллиф. Жанр. Хронотоп. – Тошкент: Ғафур Ғулом номидаги НМИУ, 2015; яна:
Алишер Навоий “Хамса”сида хронотоп поэтикаси: Филол. фан. д-ри. …...дисс. – Тошкент, 2017; Қаршибаева У.
Француз романтизм прозасининг поэтик хусусиятлари: Филол.

фан. д-ри. …...дисс. – Тошкент, 2016; Назаров Ў.

Романда бадиий хронотопнинг ўзига хослиги. – Тошкент: Турон замин зиѐ, 2014.

27

generalized the creative-aesthetic dialects including epic time forms, types,
categories and styles. E.Abutalieva has explored the metaphoric composition in
Timur Pulatov’s prose works, vertical models of chronotope, mythopoetic
symbols and chronotope issues in Timur Zulfiqorov’s works. A.Tuychiev studied
the principles of creating the world literary model through historical truth and
literary composition of historical and modern novels’ “time-space picture”.
B.Karim approached the chronotope in an analytical-interpretative way and placed
the novel “The Days Gone By” (“O’tkan kunlar”) by A. Kodiri, that described a
momentous life of a human being in comparison with an unlimited time, into a
narrate between azon-call for prayer and namoz-prayer (shom – the fourth prayer)
– xufton – the fifth evening prayer). A.Nosirov studied the role of historical and
literary time depictions in the composition of the novel “Starlit Nights” (“Yulduzli
Tunlar”), M.Umarova studied the opportunities and the importance of time concept
in the structure of fiction involving “Richard III” by Shakespeare and
“Abulfayzkhon” by Fitrat. U.Arshibaeva investigated time and space description in
Shatobrian and U.Nazarov’s prose, discovering chronotope forms, literary-
functional importance, conformity of literary time and space in O.Mukhtor’s
novels. U.Jurakulov studied the chronotope forms in “Khamsa” on the basis of the
historical and theoretical poetics synthesis and made relevant conclusions on the
universality of the genre, composition, plot and image. A number of researches
have been carried out concerning the poetics of the historical novels of O.
Yakubov and P.Kadirov

32

. However, they have not studied theoretical-

methodological base-content, classic forms, types, categories and styles of literary
time on the example of historical novels.

Relevance of the dissertation research to the plans of the scientific-

research works of the higher educational or scientific research institutions
where the dissertation has been conducted.

The dissertation work was

carried

out at the Bukhara State University under the scientific research plan following the
fundamental state project entitled “The Synthesis of the Western and Eastern
Literary Traditions in the Uzbek Literature of the Independence Period” (2012-
2016) No. Ф-1-06 at the department of the Uzbek literature.

The aim of the research work is

to study the system of the literary time

along with its classical forms, types, categories and styles based on the historical
novels “The Treasure of Ulughbek” (“Ulug’bek Xazinasi”) and “The Ancient
World” (“Ko’hna Dunyo”) by O.Yakubov, “Starlit Nights” (“Yulduzli Tunlar”)
and “Generations Passing” (“Avlodlar Dovoni”) by P.Kadirov.

The tasks of the research work

:

32

Эргашев А. Ривоят ва унинг бадиий асар сюжет-композицион тузилишидаги поэтик ўрни (Асқад

Мухторнинг «Чинор» ва Одил Ёқубовнинг «Кўҳна дунѐ» романлари асосида): Филол. фан. ном. ...автореф. –
Самарқанд, 1983; Қурбонов Т. Одил Ёқубовнинг портрет яратиш маҳорати: Филол. фан. ном. ...автореф. –
Тошкент, 1997; Носиров А. Тарихий ҳақиқат ва унинг бадиий талқини (“Юлдузли тунлар” романи
мисолида): Филол. фан. ном. ...дисс. – Тошкент, 1999; Рахимов З. Одил Ёқубовнинг «Кўҳна дунѐ» романи
поэтикаси: Филол. фан. ном. ...дисс. – Фарғона, 2000; Исаева Ш. Ўзбек тарихий романларида характер
руҳиятини тасвирлаш усуллари: Филол. фан. ном. ...дисс. – Тошкент, 2001.

28

to study the problem of the literary time in theoretical-methodical aspect and

investigate the types, forms, categories and ways of literary time as a whole
complex system; to determine the literary-aesthetic role of literary time types and
forms of epic time poetics in analyzed works;

to generalize scientifically a literary past time in historical novels – a chief

form of epic time, the literary modern time as a target point of the literary time
illusion, as a “nuclear” in historical time poetics through creative-individual and
comparative-typological intersection; to investigate the literary styles from
typological viewpoint that enables the retrospection to show the link between past,
present and future periods;

to investigate the categories of literary time in historical novels through the

method of chronos in a parallel way, to make theoretical-aesthetic synthesis
according to creative-individual comparison that is observed in category and style
due to the features of ideal concept of the work;

to demonstrate architectonics of the historical novels, composition area, the

system of protagonists and characters, fictional-philosophical concept of the novel,
the connection of the literary text poetics with literary time and literary-functional
features;

The object of the research work:

the study of the historical novels “The

Treasure of Ulughbek” (“Ulug’bek Xazinasi”) and “The Ancient World” (“Ko’hna
Dunyo”) by Odil Yakubov, “Starlit Nights” (“Yulduzli Tunlar”) and “Generations
Passing” (“Avlodlar Dovoni”) by Pirimkul Kadirov.

The subject of the research work is

scientific-theoretical investigation of the

problem of literary time in historical novels applying both creative individual and
comparative-typological points.

Methods of the research.

Methods of

comparative-historical

,

comparative-

typological, biographic, psychological, structural analysis have been used.

Scientific novelty of the research work

includes the followings:

a theoretical-conceptual status of the literary time as a literary-aesthetic

category has been demonstrated by facts to be a complex system in line with its
creative classic types, forms and styles;

creative-aesthetic principles of transforming the reality of historical time

into literary time reality, literary-aesthetic study of the historical real time through
literary time have been investigated;

literary past time has been defined to be primary within creative-aesthetic

dialectics of the preset and future forms, as well as historical and psychological
chronos of historical novels and epic time categories have been determined;

the types, forms, categories and styles of the literary time in historical novels

based on the authors’ creative wish and idealistic-aesthetic concepts of the works
as a unique chronos “atlas” through synthesis of creative-individual and
comparative-typological summaries.

Practical results of the research work:

the methodological basis for Uzbek literary studies in learning the epic time

of historical novels has been defined;

29

the possibility to analyze the poetics of historical novels, theory and

intergrated system of the literary time, creative-individual style of the author and
epic skill features has been extended;

the possibility to transfer the category of time of philosophy to the literary

time category, the reality of historical time to the reality of the novel has been
demonstrated in O.Yakubov and P.Kadirov’s works.

Authenticity of the research results

is determined by appropriate approach

and used methods towards the research object, theoretical information based on
scientific sources, selected fictional sources relevant to the research subject,
theoretical ideas and conclusions made trough comparative-typological,
sociological, psychological analysis methods, theoretical views and conclusions
implemented, the results proved by competent bodies.

Scientific and practical value of the research results.

The outcomes

enrich the Uzbek literary critical studies with the scientific importance of poetics
and literary time theory in historical novels, being widely used in conducting
researches. Achieved scientific-theoretical conclusions serve to improve the
process of education and upbringing.

The practical importance of the dissertation can be seen in its outcomes and

determined to be used for the special courses and subjects as “Uzbek Literature”,
“Comparative Literary Studies”, “The Theory of Literature”, “Literary Relations”
and “The Methods of Literary-fictional Analysis”. Moreover, it can be employed
for producing textbooks, educational manuals and dictionaries.

Implementation of the research results.

While researching literary time

problems in O.Yakubov and P.Kadirov’s novels and working out the scientific-
theoretical basis of this problem:

outcomes regarding the specific features of literary time defining the style of

the writers in historical novels, its types, forms and categories have been used in
fundamental state project entitled “The Synthesis of the Western and Eastern
Literary Traditions in the Uzbek Literature of the Independence Period” (2012-
2016) No. F-1-06, specifically in the part of the project named “The Reflection
(psychoanalysis, hermeneutics, structuralism, semiotics) of the World Advanced
Research Methods in Modern Uzbek Literary Studies” (Certificate of the Republic
of Uzbekistan Science and Technology Agency No. ФТА-02-11/973 as of October
30, 2017). Consequently, theoretical conclusions have been made on the typology
of the Eastern and Western literature, poetics of historical novels, literary time
forms, styles and categories;

The scientific-theoretical approaches devoted to express the writer’s literary

skills in the “binding” the fictional reality description to the real historical events
in the historical novels “Starred Nights” and “Generations’ Pass” of P.Kadirov
have been used in “Babur Encyclopedia” published by “Sharq” Press in 2017
(Certificate No. 31 as of April 3, 2018 of the international public fond named after
Babur). The article “The character of Babur in the Uzbek literature” given in the
Encyclopedia enables to reveal the creative-aesthetic laws of estimating the
application of scientific achievements in the modern features of the Uzbek
literature and transforming the historical time reality into the literary time reality.

30

Scientific-theoretical conclusions related to the literary time capacity to

supply a compositional integrity of the story, relationship of the past and future
with the present in the historical novels have been used in the TV-program of
Uzbekistan National Television and Radio Broadcasting Company “Research”
(“Tadqiqot”), “One work Analysis” (“Bir asar tahlili”) and “A Book and a Reader”
(“Kitob va kitobxon”) in the TV-channel “Culture and Enlightenment”
(“Madaniyat va ma’rifat”), as well as and in the program “Khorezmnoma”,
“Literary Atmosphere” (“Adabiy muhit”), “Bright Day” (“Munavvar kun”) of
Khorezm Region Television and Radio Broadcasting Company (Certificate No.
01/7-347 as of November 8, 2017 of Khorezm Region Television and Radio
Broadcasting Company; Certificate No. 02-15/890 as of December, 2017 of TV-
channel “Culture and Enlightenment”). The application of the scientific results is
based on the necessity of scientific-theoretical analysis on creative individuality of
epic time and comparative typology in O.Yakubov and P.Kadirov’s historical
novels

Approbation of the research results.

The results of the research work have

been discussed at different meetings, including three international and six
republican scientific and practical conferences

.

Publication of the research results.

23 scientific works have been published

on the theme of the dissertation work, including 1 brochure (co-authored), 1
brochure abroad, 9 articles in the scientific journals recommended by the Supreme
Attestation Commission of the Republic of Uzbekistan, among them 7 in the
republican journals and 2 in the foreign journals.

The outline of the thesis.

The dissertation work consists of

Introduction,

three chapters, Conclusion, the list of used literature and Appendix. Total scope of
the work is 148 pages.

THE MAIN CONTENT OF THE DISSERTATION

In the

Introduction

part the topicality and necessity of the research, its

relevanсe to the priority areas of science and developing technology of the
Republic of Uzbekistan, the aim and tasks, the object and subject of the research,
methods used, scientific novelty of the thesis and practical results have been stated,
reliability of the obtained scientific and practical results have been grounded,
information on the implementation of the research results into practice, probation,
published works, structure of the thesis and scope have been given. The first
chapter entitled

“Literary time as an aesthetic category”

includes three

paragraphs. The first paragraph is entitled as “The notion of literary time and its
theoretical-methodological basic function”. In this paragraph, the emergence and
development of methodological basic functions of the theory of the literary time
have been investigated through the works of K. Levi-stross (the content of
mythological time), R. Bart, M. Haidegger

33

, М.М. Baxtin, D.S. Lixachov, N.K.

33

See:

Абуталиева Э.И. Пространство и время в русскоязычной прозе Средней Азии (на материале

творчества Тимура Пулатова и Тимура Зульфикарова). Дисс. ... канд. филол. наук. – Т., 1993. – С. 6-7.

31

Gey, Yu.M. Lotman, and other foreign scholars in retrospection. These theorists
not only have studied the literary time as a scientific-aesthetical problem but also
have paid great attention to the interrelationship between the literary time and the
literary space. “In literature, the interrelationship of fictionally transferred time and
space is named chronotop (time-space) – mentioned M.M. Baxtin – … Chronotop
– the category of meaning and form”

34

.

Fictional literature is one of the forms of dynamic arts. Nevertheless, the

literary-poetic character is detailed in the time-space with the help of the coherence
in the text, which helps to express the time-space “model” of the real world by
means of its sense. That’s why, it is called the notation of the rhythm of the literary
work in the time-space. “Character, of course, is given in such sense that any of its
meanings is closely related to someone, and happened somewhere at some
moment. This is a measurement of three-dimensional world being very important
for the writer... Without the unchanged number-quantity, the character cannot be
expressed”

35

.

In the intact space of the boundless world (this is not an unchanged and

completed background, but it is a process which is constructed out of the events
happening during it) “in everything, from the nature to the human behavior and his
ideas (even, up to the abstract notions), the time can be noticed. This ability
enables us to read it … that is to say, the ability to read the features of the time
sequences”

36

. The above mentioned matter is one of the important specific features

of the poetics of writers. Academician D.S. Lixachov gave his definition to the
notion of a literary time “this is not an approach to the problem of time, but it is the
time itself, and the ways of its description in a literary time. It is “the process of the
fiction of a literary work”

37

and it is closely related to specific features of literature,

its system of characters, and the poetic context in it.

The literary time, in narrow sense, is a means of composition that expresses

coherence, collection and rapidity of the events. This is the rate of the narration in
a literary work that helps to identify the area of the outlook of writers and their
imagination about the construction of the world. In wider sense, the literary time is,
firstly, the contunuety of the reality of the literary work. This period of time “is
something that expresses the life style of the people in all spheres of the society”
and the time of happenings of exact social-historical events

38

. Secondly, literary

time is the real, daily and biographic time of characters and its coverage and
continuity. Thirdly, it is a narration, that is, the time of narrating about the events.
The initial two parts of the literary time is the time of plot, the third one is the time
related to the narration. In other words, in a literary work, the literary time is the
time of narration (“Erzahlte Zeit”) and the time of description (“Zeitdes

34

Бахтин М.М. Вопросы литературы и эстетики. – М.: Худож. лит., 1975. – С. 234-235.

35

Гей Н.К. Искусство словa. – М.: Наука, 1967. – С.239.

36

Бахтин М.М. Эстетика словесного творчества. – М.: Худож. лит., 1967. – С. 204-205.

37

Лихачѐв Д.С. Поэтика древнерусской литературы. – С.200.

38

Эсалнек А. Хронотоп в эпическом произведении //Основы литературоведения. Анализ художественного

произведения: Практикум. – М.: Флинта: Наука, 2003. – С. 110-119.

32

Erzahlens”)

39

.

A.A. Potebnia and A.B. Yesin illustrated these forms as “real

(plot)” and “fictional time”

40

.

In the present literary studies, three concepts of a fictional time such as

secular, sectorial and cyclical have been formed, which are closely related to the
philosophy, theology, and literary studies.

In literature, the literary time is expressed with the help of the type of a text,

the outlook of the author, the style of the writer and the imaginary analysis of the
time described in a fictional work (interpretation)

41

. To create the literary world,

that is, different forms of modeling are related to the character of the conditions.
Thereby, in all spheres of Art, the conditionality of the description is the basis of
the literary expression of the reality, which has some connections with the literary
time (with the literary space as well): the description of the life of a literary
character can take only a day, but in some cases, a day can be equal to a century
and so on, as all kinds of aesthetic conditions, the conditionality of the description
of the literary time is based on the intention of the writer. The acceptance of the
time is absolutely subjective: the time in one second is very fast, without stopping,
it can be “densely squeezed, prolonged, stopped and turning to the past events”

42

...

In this condition, the literary conditionality that is the distance between literary
form and real form emerges. The literary time is different from the astronomic
time. The former differs from the latter due to the following: the changes in the
plot, the literary features of the text, the retrospective description of the past time,
the expression of the events and the sequence of tenses.

The second paragraph, “The system of the literary time”, intends to inform

about

forms, types, categories

and

styles

of the literary time. The relativity between

the events and the

form

of continuously changing the condition of matter is set by

means of grammar categories including

past tense

,

present tense

and

future tense

.

The dialectically exchange of the tenses is a particular character for the poetics of a
fictional work. In its turn, it is a literary-aesthetic synthesis; it is a necessity that
emerges due to the intention of the writer, the ideological-literary conception of the
literary work.

The

types

of the literary time are based on various applications of the time to

types and genres of literature

43

. Since, they are closely related to literary types (and

literary genres also), there are

lyric dramatic

and

epic

types of the time. The

literary time categories include

the time of the writer, the time of plot, the time of

composition, the time of conflict, the time of solution, the historical, dramatic,

39

Художественное время, пространство, событие /Тамарченко Н.Д., Тюпа В.И., Бройтман С.Н. Теория

литературы. В двух томах. Том 1. Теория художественного дискурса. Теоретическая поэтика: Учебное
пособие. – М.: Высш. школа, 2004. – С. 179-186.

40

Озерная М. Категория художественного времени в литературе.

http://www.chronos.msu.m/TERMS

; (May,

2017); Есин А. Б. Время и пространство / Введение в литературоведение. Литературное произведение:
основные понятия и термины: Учеб.пособие / Л. В. Чернец, В.Е. Хализев, С.Н. Бройтман и др. – М.:
Высш.школа, Изд. Центр “Академия”, 1999. – С. 47-62.

41

Panasenko N. Interrelations between Literary Time and Space in Prosaic Texts://www.pulib.sk/elpub2

(December, 2017).

42

Коган М.С. Пространство и время в искусстве как проблема эстетической науки. // Ритм, пространство и

время в литературе и искусстве. – Л., 1974. – С.31.

43

See

: Огнев А.В. О поэтике современного русского рассказа. – Саратов: Изд-во Саратовского ун-та, 1973. –

С. 248.

33

lyric, psychological and biological chronos

,

44

as well as the fortune except the time

and different

categories

of epic time of historical novels. The literary time has the

following features:

retrospection

45

, prospection

46

and

retardation

47

,

which all

mean directing the reality to the past, to the future and slowing down their
chronologically continuity or stop them respectively.

In the paragraph “The study of a literary time in the Uzbek literary studies”, it

is informed that the problem has been investigated on the examples of historical
novels. This part of the work provides the data regarding the literary time,
somewhat the literary space and their interrelationship. Given the above mentioned
research results, we have made the following conclusion: it is very essential to
study literary time, literary space and chronotop comprehensively, intentionally in
the conceptual integrity, and to methodologically systemize them, to investigate
them relatedly in a theoretical complex.

The second chapter of the research –

“The literary time forms of historical

novels”

starts with the paragraph of

“Literary past tense as the main form of the

literary time in historical novels”. In this viewpoint, it is justified that while
creating a social character of the image of the reality, the past tense is

the supreme

tense.

The complex integrity of tenses into one another helps to generate the

complete image of multi-semantic tense forms, that is to notice the inegrity of the
meanings in one tense. Moreover, it plays a great role in constructing the structure
of the time in historical novels semantically. This certifies the tight relations
between the category of time and the nature of a fictional work. The exchange of
time forms in a literary text continuosly is a specific synthesis for the poetics of the
epic time of historical novels. This kind of synthesis which identifies the
typological features of various tense forms is an aesthetic necessity emerging due
to the intention of the writer, ideological conception of a literary work. While
modeling the categories of time in a fictional work, such notions as a plot, a
composition and a characteristic system of the language play an important role. A
stable hierarchy exists between the literary time and grammar tense. The literary
time is a superior category. It accepts a grammar tense as a means of its expression.

The novels for our analysis can be

semantically

grouped into two fictionally

epics: the first – the form of time used in rare historical manuscripts and epically
past time fictionally created by the author (“Kuhna dunyo”). The second – the form
of time that is a mixture of the chronology of historical events and the chronology
of fictional past time (“Yulduzli tunlar”, “Avlodlar dovoni”, “Ulug’bek Xazinasi”).
The memoires of Abu Ubayd Al-Juzjoniy, a loyal apprentice of ibn Sino, were
mentioned in the chapter V (55-57), XV (140-142), XXII (222-227) as a part of the
whole time of the novel “Ko’hna dunyo” – “The Ancient World”. Except the past
tenses of the time; the time of the plot is also considered to be one of the fictional
time forms. Moreover, his memoires, which are mentioned in the conclusion of the

44

Chronos (Greek

chronos

) – time.

45

Retrospection (Latin

retro

– oppositional +

spectare

– approach) – addressing to the past, the analysis of past

events and feelings.

46

Prospection (Latin pro – a glance to the future +

spectare

– approach) – the expression of the arranged actions and

events.

47

Retardation (Latin retardation – making slower, or holding) – making the events of the plot slower.

34

literary work [“The Ancient World”; p. 330-332]

48

, consist of not only the

historical past tense forms but also the time of plot that is a literary fictional time
created by means of the writer’s imaginary fantasy.

In Pirimkul Kadirov’s works transforming real historical events time into

novel’s epic time through literary past time and past historical time truth into
literary past time is observed as a literary phenomenon. This creative individual
skill deepens the author’s literary time poetics both in the form and in the content.
The novels “Starlit Nights” (“Yulduzli tunlar”) and “Generations Passing”
(“Avlodlar Dovoni”) depict chronically Babur and his generations’ reign periods,
the struggles for the throne, victories and defeats, spiritual searchings,
constructions, dreams and dissatisfactions, hopes and salvations day by day, month
by month, year by year even in some parts in minutes and seconds. Giving facts
the writer tried to illustrate even minor features of the process. Referring to Babur
who could refound Temur sultanate in India, Khumayun who could save his
father’s throne, Akbar who made the sultanate popular all over the world is not a
simple historical chronicles, although it is a creative bravety of showing the period
more than a century as a “historical fantasy” in an epic form. In order to accept
past truth as literary past truth, we address the magic world of creative psychology
– literary truth as the author suggested:

“While reading the book of the centuries

you make sure that it is impossible to create historical dramas, tragedies and
compositions by the writer’s fantasy. Accordingly, describing the destiny of Babur,
Khumoyun and Akbar I based on more “historical fantasy” which shows real
events rather than the “author’s fantasy

”

49

.

The paragraph “The fictional present tense in historical novels” is devoted to

the idea of the existence of the signs of future and past tenses in the present tense.
In fact, it is scientifically proven that “present tense is the pure reality because it is
as it exists”

50

. The creative aesthetic activeness of the literary time is that it joints

the fictional present tense with the fictional past tense, or with the future one. The
fictional past tense and the fictional future tense are “in the hands” of the fictional
present tense. The writers describe the past as if the events are taking place in the
present time in the readers’ mind. And also, the readers feel as if they are living in
those events but not as spectators of the events. The present of a reader is
transfered into the present of the writer. This emotional condition turns the past
events into the present ones in the imagination of the reader. In this way, readers
turn the past events into their present time, that is to say, they accept the past to be
the present. Thus, the time of a historical plot turns into the present through the
time of a reader with the help of the writer’s present time.

“The fictional future time in historical novels” studes the partial coincidence

of the time of solution, mostly, with the time of the author, that is, the time of the
conclusion. The time of solution related to the epic future time is various in

48

Ёқубов О. Кўҳна дунѐ. 1986. Уч жилдлик. Биринчи жилд. – Т.: Ғафур Ғулом номидаги Адабиѐт ва санъат

нашриѐти, 1986. – 512 б.

49

Норматов У. Тарих ҳақиқатига садоқат. Сўзбоши. See: Қодиров П. Ҳумоюн ва Акбар (Авлодлар довони):

Тарихий роман. –Т.: Шарқ, 1997. –Б 10.

50

Гей Н.К. Искусство словa. – М.: Наука, 1967. – С. 243.

35

structure, but complicated in meaning. The pecific individuality of the fictional
future time in each novel doesn’t deny the general typology based on the poetics of
the fictional future time. The description of the abstract fictional future time in a
complex emotional condition can be noticed in the time of solutions in the part of
“Akbar” of the novel “Avlodlar Dovoni”.

“God blessed Akbar to give him three

sons. However, none of them could prove themselves to the heir to the throne:
“Breeding three sons, he didn’t feel confident from any of them...”

[“Generations

Passing”; p. 599], the father always used to think of Salim and the consequences of
his actions as he had some difficulties to get rid of his fans and surroundings”
[“Generations Passing”; p. 599].

“Or, can the youngest son in Dakan give up

drinking alcohol and get determined? In this case only, Akbar will be able to
announce Doniyol as the heir to the throne. If Salim has any disagreement,
Abdurakhmon, the khan of khans, will support Doniyol. It is clear that Man Sinkh
will help them. All together might calm Salim down”

[“Generations Passing”; p.

599-600]. Akbar’s time is semantically neutral, regret, and surprise that is full of
unexpected disagreements. That can get more abstracted in terms of time and
space: who will be the heir to the thone? The novel finds its solution with the help
of the abstraction in the fictional future time (the clarity of the solution is
mentioned in the time of conclusion). That is to say, memory consists of
information, and the system of the author’s time emerges in the literary-publicistic
time.

The thing is that, the part of “Akbar” in the novel ends abstractly in the

fictional future tense: “

What a wonderful world! – thinking so, Akbar himself got

astonished by his last thought (Akbar – B.Т.): ruling such a big monarchy, how is
it possible not to be able to bring up my sons!.. What a bitter fate!”

[“Generations

Passing”; 600]

51

.

The historical future tenses of novels are the complex forms that are the

combinations of other tense forms as a fictionally more complicated system. The
epic unity of the tenses in novels consists of the mixture of fictional tenses.

The first paragraph “The specific categories of the literary time in historical

novels” in the third chapter of dessertaion entitled “

The categories and style of the

literary time in historical novels

” infroms of the studies concerning the

historical

and

psychological

chronos. The historical chronos of a novel is a part of a description

that is literarily limited in historical time. The history in the examples of a historical
person, that is, the historocal time can be expressed through the time of a character or
the time of a character can be given by means of the historical time.

The exact historical time in the historical novels is various: In the novels that

are chosen as the object of our work, the exact historical time is very different, it is
over 7 months in the novel “The Treasures of Ulughbek” – that is equal to about

51

Қодиров П. Ҳумоюн ва Акбар. (Авлодлар довони). Тарихий роман. – Т.: Шарқ нашриѐт-матбаа

аксиядорлик компанияси бош таҳририяти, 2005. – 672 б.

36

230 days, 20 years in “The Ancient World”, more than 111 years in “The Starred
Nights”, and in the duology “The Generations’ Pass” [“The Starred Night” (36
years (1494-1530) in “Bobur”; 26 years (1530-1556) in “Humoyun and Akbar”
and “Humoyun”; 49 years (1556-1605) in “Akbar”].

The chosen novels have different content types and sources of the historical

chronos:

а) the literary fictional historical sources: chronology, memorial, the novels

based on the real documents (novels as “Starred Nights”, “Generation’s Pass”,
“The Treasure of Ulughbek”);

b) the literary fiction is applied more in some novels (novel “The Ancient

world”);

c) the novels consisting of a fictional cohesion of historical facts (in general, it

is particular to all types of novels).

Psychological chronos is defined by the genre-psychological direction of the

novels semantically. From this viewpoint, the psychological chronos of the
historical novels can be of two contents: the first one – to give the beginning and
the end of the psychological chronos (the description of the general-psychological
chronos in “The Treasure of Ulughbek”, especially, the epic time of the second
part, basically is described this way). The second one – to describe the spiritual
state chronos in line with the whole complex situations and tough events. In the
first part of the novel “The Treasure of Ulughbek”, O.Yakubov deepens the above
mentioned two literarily sufficient ways of analysis of psychological chronos. In
the novel, although the period of time when

Ulughbek

was starting the war against

his son Abdullatif in front of the gates of Kesh after sailing through the Jayhun
river was only four or five days in terms of a real time, the dramatic time includes
the whole life of the King father (Ulughbek’s) semantically. This is the fact that,

“in the morning today, the king of the kings started the war against the prince who
conquered neighboring territories of Movarounnahr...”

[“The Treasure of

Ulughbek”; p. 38]

52

. As to make this decision takes too short time in terms of a real

time, the heartbreaking event is enough for the whole life of one person in terms of
psychological dramatics. The psychological chronos of the character turns into
densely dramatic time both spiritually and physically. Due to psychological means
of analysis such as

dream

and

legend,

the writer may describe the spiritual state of

Ulughbek and the psychologically complicated feelings easily.

The paragraph “The time of solution” deals with the time of conflict in the

plot, the development of events and the time of culmination. Here, we mostly
pay attention to the solution time that is the peak of the chain of events in a
literary works. The time of solution in the status of “closed” (the time of
solution of two types: “open” and “closed”) can be concluded in several ways
namely the natural death (“Starred Nights”, “Generation’s Pass”), murder
(“The Treasure of Ulughbek”, Chapter I), eternal farewell to those who are
alive (“The Ancient World”, “The Treasure of Ulughbek”, Chapter II).

52

Ёқубов О. Улуғбек хазинаси. – Тошкент: Ғафур Ғулом номидаги Адабиѐт ва санъат нашриѐти, 1974. – 319

б.

37

However, this “closed” solution is absolutely conditional: the literary
characters as the greatest historical individuals’ lives are the events beyond the
limit of time, and not only existing at present but also in future and forever.
That’s why the novels about those great people have only “open” solutions.
This scientific fact can be noticed in the following examples: the time of
solutions of “Starred Nights”, “Generations’ Pass”, is “open” because of the
reality of inheritance of generations and traditions of the successors t o the
throne, (the continuity of the time pass); in the novel “The Treasure of
Ulughbek” the last wills by the great astronaut to Ali Kushchi, and in its turn
the testaments of Ali Kushchi to his apprentices (from the apprentices to their
own apprentices) shows the endless circle of spiritual wills. This very
phenomenon can be seen through the philosophy in the solution time of the
novel “The Ancient World”. Here, both great master and apprentice – Beruniy
and ibn Sino – as the great eternal genius people are taken into account. This is
the typology of originally “open” solution in the historical novels.

The paragraph “The style of the literary time in historical novels” is devoted

to the notion of retrospection. We have chosen the retrospection among other styles
because historical novels are retrospective works in terms of their theme and genre.
In the status of the incident of the epic plot, that is, one of the main principles of
the construction of the plot, since the retrospection enables the writer to indicate
the relations between the past and the present times

53

. Furthermore, it is the style of

planning the tenses of events, and it enables to create the history of the character
and the prior history of his life as well”

54

. In the chosen historical novels, the

retrospection can be of

four simple and complex types:

а) miniretrospection; b)

retrospection inside retrospections; c) retrospections inside the inner
retrospections of retrospections; d) retrospections in which the retrospection and
the prospection are mixed.

They are formed by many levels of the inner

retrospections, and according to the composition they can be either

form maker

or

form taker.

Each of them is added into the cycle of the epic time of novels in an

ideological-literary content.

The retrospection inside retrospections

gains more

than the quarter of the general retrospective content in the novels. The whole work
– novel and all the chapters in the epic unique form represent the retrospective
novel and the retrospections. According to the form, they can be

narration,

memory, recollection, reference

and

epigraph

.

Retrospection – narration

is noticed

in the epic time of the novel “The Treasure of Ulughbek”. In drama of the time of
the novel, the psychological, tragic and dramatic time of Mirzo Ulughbek is so
burdensome that it contains

two narrations

about reign of forty-two years: having

started a war against his father, Abdullatif stays at Kesh which is not far from
Samarkand. The father is busy thinking about what to do with the tragic thoughts,
disastrous calamities and to find a perfect solution. Yet, he himself but the future
of the kingdom is under the danger. The time of the character sinks into the river of

53

See

: Шодиев Н. Горизонты эпоса. Художественно-эстетическое богатство эпической прозы литератур

Средней Азии и Казахстана. – Т.: Изд-во лит. и искусства, 1986. – С. 108-113.

54

Ржевская Н.Ф. Изучения проблемы художественного времени в зарубежном литературоведении. –

Вестник Моск. ун-та, Серия X. Филология, 1969. – № 5. – С. 43.

38

thoughts: the time of the king turns into the inner-spiritual time in a sudden
dramatics. Retrospective

narration

refers to the solution of the psychological time

of the character:

“Having suffered from the previous day’s events, Mirzo Ulughbek

couldn’t sleep, and while reading an old book, he came across a story”

[“The

Treasure of Ulughbek”; p. 46]. An Indian King went hunting. Among his
accompanied servants, there was his only son. At the highest peak of the hunting,
“

the king released his eagle in order to catch the foxes that are snubbing him.

Oh,

my God! The loving eagle started to attack the king himself. The king got his knife
and aimed at the eagle. The eagle fled from the knife, and cut out his right eye,
scratched the left eye as well. “Shouting, he opened his left eye and saw not the
black eagle, but his son in black …”

[ “The Treasure of Ulughbek”; p. 46].

The foretelling retrospectively

is based on the dreams of the writers, that is,

the time of foretelling is derived from the time of dreams (in reality, the dream
itself was a fortune-telling): during these two days, thinking about the story that he
has read, once he remembered “

his dark dream that he saw a night before

Barakkhan, khan of Kipchak, started a war against him”

[“The Treasure of

Ulughbek”; 46]:

In his dream, he escaped from Ugabegim, his non-beloved wife

into the mosque of Khoja Akhmad Yassaviy in Yassi сity… The wife is pursuing
him in the skies and on the ground.

“At that moment, the tomb on the grave of

Khoja Akhmad Yassaviy was broken, and from inside, the angry voice of his
grandfather, Amir Temur, was heard…”: “... what a pity! Why did I leave my
throne to you, believing in you? Look down over here! The fiscal Barakkhan’s
warriors conquired the city (Yassi сity – B.Т.), they destroy this holly city!”. “His
grandfather indicated to the city with his half open sparkling eyes...
Movanounnahr in on fire now”, shouted his grandfather, “and started to walk to
him furiously...”

[“The Treasure of Ulughbek”; p. 47].

“Getting astonished Mirzo

Ulughbek gathered the army at that time on and opened the war against
Barakkhan. Maybe, because of this fast decision, or another, … the dream came
true. If only Kalandar hadn’t taken him pulling his horse out of the war with the
help of loyal soldiers, Mirzo Ulughbek would have been captured by Barakkhan …
Ulughbek might have been disgraced…”

[“The Treasure of Ulughbek”; p. 48].

“Please, my God! At that time it was a dream, this time, I had this story! The

story is even much more tragic than that time!”

[“The Treasure of Ulughbek”; p.

48].

The retrospection inside the retrospection was a foretelling by means of

dreams. In this way, the time of foretelling in the system of the literary time of the
novel “The Treasure of Ulughbek” is expressed by the author creatively.

CONCLUSION

1.

Time is the base of art division into types and a creative discovery within

philosophical and literary-aesthetic event. It is an existing form in modern science
of literature and is called as artistry fictionalization and fictional artistry. Time is a
literary-aesthetic category assembled differently in the art of words, the
phenomenon of the poetic fiction, inseparable attribute of the literary world,
occurred form of fictional incidence and essential feature of a literary character.

39

2.

Literary time is a complex and various system emerging from the work’s

ideal-aesthetic concept; it includes literary time forms, types, categories, styles as a
dialectic creative-aesthetic phenomenon. The study of the historical novels has
demonstrated the creative-aesthetic system from scientific theoretical viewpoint.

3.

Writing styles of individuality of Odil Yakubov and Pirimkul Kadirov’s

historical novels considering the transformation of the philosophical category of
time into the philosophy of literary time and historical time truth into novel time
truth have been studied and generalized from scientific-analytical viewpoint.

4.

Literary time is the subject and the object of the depiction in the literary

work. Fiction describes the ideas, dreams and expectations of the character and
events happened around the time. Literary time is a literary-aesthetic means of
planning the work structure, plot, composition and forming an epic text field. It
expresses social ideals, the author’s outlook and an ideal-literary intention in a
certain historical period.

5.

A writer explores his/her literary time world creatively as a result of his/her

creative-aesthetic intention, genre features of the work and ideal-literary concept.
This creative world involves literally universal time forms – past, present and
future.

6.

Past time –“hereditary” leading time of historical chronos. Transforming

creatively that historical time “innate” reality into literary time reality provides the
coincidence of

literary past time

form with real history in all historical novels’ epic

time hierarchy.

Literary present time

is considered as a target, nuclear of historical

novels’ epic time illusion: both literary past time and literary future time take place
in present literary time.

Literary future time

is much more abstract, a bit real, and

quite symbolically-philosophically predictable in a literary time system. Especially
its compound feature of mixed epic time is seen out of universal time measures
with the sense of creative abstraction.

7.

Historical time is a leading category of epic time in historical novels

.

It can

“absorb” the rest of time categories. Historical novels in the analysis can be
divided into three types according to their historical period: a) historical novels
based on factual data (“Starred Nights” (“Yulduzli Tunlar”), “Generations’ Pass” –
“Avlodlar Dovoni”), “The Treasure of Ulughbek” – “Ulug’bek Xazinasi”);
b)literary fiction and generalization are preferred more (“The Ancient World” –
“Ko’hna dunyo”); c) historical facts based on literary fiction (all of the novels
involved in the analysis). Main characteristics, typology of all three types are
historical chronos and chronological time given in a parallel way.

8.

Creative-aesthetic discovery of psychological chronos as the “result” of

dramatic-tragic time content is dependent on psychological intensification in the
art of word. Psychological chronos becomes the major category in dramatic-tragic
time of epic time in a psychological novel (“The Treasure of Ulughbek” –
“Ulug’bek Xazinasi”).

9.

Solution time is a “climax” of assembling all levels, forms, types and

categories of a historical novel epic time into the final point. In historical novels
solution time depends on the coincidence of historical real time with literally
adjusted time by the author. The novels about historical characters are concluded

40

mostly using “close” time in an epic style. Typological coincidence of historical
novels epic time demonstrates unexpected paradox creative content: historical
great people (Babur, Khumoyun, Akbar) and geniuses (Beruniy, ibn Sino,
Ulughbek) – literary personages symbolically open and eternal with no solution in
past, present and future time. For this reason, “open” solution time of the novels in
the analysis belongs to the same typological group in different creative
individualities.

10.

Historical novels are retrospective works according to their genre and

theme, that is the epic time is determined as a leading style rather than
retrospection, prospection and retardation. Creatively-widely “popularized”
retrospection shows the valid connection between past and present time periods
based on compositional means. It is depicted into two dimensions – historical
personage and historical time, fictional personage and fictional time concerning
mini-retrospections, retrospection in retrospections, retrospection’s inner
retrospections in retrospections, retrospection and prospection intermingled
retrospections.

41

НАУЧНЫЙ СОВЕТ DSc.27.06.2017.Fil.02.03 ПО

ПРИСУЖДЕНИЮ УЧЕНЫХ СТЕПЕНЕЙ ПРИ

САМАРКАНДСКОМ ГОСУДАРСТВЕННОМ УНИВЕРСИТЕТЕ

___________________________________________________________

БУХАРСКИЙ ГОСУДАРСТВЕННЫЙ УНИВЕРСИТЕТ

ТУРАЕВА БАХОР БАХРИДДИНОВНА

ПРОБЛЕМЫ ХУДОЖЕСТВЕННОГО ВРЕМЕНИ В

ИСТОРИЧЕСКИХ РОМАНАХ (на примере романов А.Якубовa и

П.Кадырова)

10.00. 02 – Узбекская литература

АВТОРЕФЕРАТ

диссертации доктора философии по филологическим наукам (PhD)

Ташкент – 2018

42

Тема диссертации доктора философии (PhD) зарегистрирована в Высшей

аттестационной комиссии при Кабинете Министров Республики Узбекистан за №
B2018.1.PhD/Fil457

Диссертация выполнена в Бухарском государственном университете.

Автореферат диссертации на трех языках (узбекский, русский, английский (резюме))

размещен на веб-странице

Научного совета

samdu.uz

и на Информационно-образовательном

портале «ZiyoNET» по адресу www.ziyonet.uz.

Научный руководитель:

Шодиев Нарзулла Тураевич

доктор филологических наук, профессор

Официальные оппоненты:

Каримов Наим Фатихович

доктор филологических наук, академик

Юлдашев Бойназар Юлдашевич

доктор филологических наук, профессор

Ведущая организация:

Ташкентский

государственный

университет

узбекского языка и литературы имени Алишера
Навои

Защита диссертации состоится «___» «__________» 2018 года в ____ часов на заседании Научного

совета DSc.27.06.2017.fil.02.03 при Самаркандском государственном университете. (Адрес: 140104, г.
Самарканд, Университетская площадь, дом 15. Тел.: (0366) 239-13-87, 239-11-40; факс: (0366) 239-11-40; е-
mail: rektor@samdu.uz).

С диссертацией можно ознакомиться в Информационно-ресурсном центре Самаркандского

государственного университета (зарегистрирована за № ____). Адрес: 140104, г. Самарканд,
Университетская площадь, дом 15. Тел.: (0366) 239-13-87, 239-11-40; факс: (0366) 239-11-40; е-mail:
rektor@samdu.uz).

Автореферат диссертации разослан «____» ______________ 2018 года.
(реестр протокола рассылки № __ от «____» ____________ 2018 года).

М.К

.Мухиддинов

Председатель Научного совета по

присуждению ученых степеней,

доктор филол. наук, профессор

А.Б.Пардаев

Ученый секретарь Научного совета
по присуждению ученых степеней,
доктор филол. наук

Ж.Х.Хамроев

Председатель научного семинара при

Научном совете по присуждению

ученых степеней, доктор филол.наук

43

ВВЕДЕНИЕ (резюме диссертации доктора философии (PhD) по

филологическим наукам)

Целью исследования

является научно–аналитическое, сравнительно-

типологическое изучение и теоретическое обобщение системы классических
форм, типов, категорий, а также способов художественного времени на
примере исторических романов А.Якубова «Казначейство Улугбека» –
(«Улуғбек хазинаси») и «Древний мир» – («Кўҳна дунѐ»), П.Кадырова
«Звездные ночи» – («Юлдузли тунлар»

)

, а также «Перевал поколений» –

(«Авлодлар довони»).

Задачи исследования:

теоретико-методологическое изучение проблемы художественного

времени, комплексное исследование системы его типов, форм, категорий и
стилей; определение художественно-эстетической роли типов и форм
художественного времени в поэтике эпического времени анализируемых
романов;

исследование художественного прошедшего времени в синтезе

творчески- индивидуальных, а также сравнительно-типологических
обобщений как главной формы эпического времени, а художественно
настоящего времени как опорной точкой иллюзии художественного времени,
являющимся “ядром” в поэтике исторического времени; типологическое
исследование художественных стилей, служащих для связи ретроспекции с
прошедшим, настоящим и будущим временами;

исследование категорий художественного времени исторических

романов на параллели хронос стиля, художественно-эстетических
особенностей категорий и стилей в поэтике эпического времени в связи с
идейной (идеологической) концепцией романа в творческо-индивидуальном
аспекте;

расскрытие архитектоники исторических романов, пространства

сюжета, системы персонажей и героев, литературно-философской концепции
романа, связи поэтики литературного текста с художественным временем, а
также художественно-функциональных особенностей.

В качестве

объекта исследования

художественного времени

выбраны

исторические романы А.Якубова «Казначейство Улугбека» – («Улуғбек
хазинаси») и «Древний мир» – («Кўҳна дунѐ»), П.Кадырова «Звездные ночи»
– («Юлдузли тунлар»

)

, «Перевал поколений» («Авлодлар довони»).

Научная новизна исследования

заключается в следующем:

научно обоснован теоретико-концептуальный статус художественного

времени в качестве литературно-эстетической категории, его творческие,
классические типы, формы, категории и стили;

на примере анализируемых исторических романов исследовано

превращение

реальности

исторического

времени

в

реальность

художественного времени, т.е. творчески-эстетические «закономерности»
литературно-эстетического открытия реального времени в статусе
художественного;

44

выявлены приоритетность художественного прошедшего времени в

творчески-эстетической диалектике художественного прошедшего,
художественного настоящего, художественного будущего, исторические и
психологические хроносы исторических романов, время развязки категорий
эпического времени;

предпринята попытка научного раскрытия цельного «атласа» хроноса,

основанного на содержании индивидуальных специфических типов, форм,
категорий, а также способов художественного времени, исходящих из
творческого замысла авторов художественных времѐн исторических
романов, идейно-эстетических концепций произведений в синтезе творчески-
индивидуальных, а также сравнительно-типологических обобщений.

Внедрение результатов исследования:

В результате исследования и разработки научно-теоретических основ

художественного времени в исторических романах О.Ёкубова и П.Кадырова:

выводы о влиянии художественного времени на метод писателя, а также

формы, типы, категории, художественные стили использованы в
фундаментальном проекте Ф-1-06 «Синтез восточно-западных литературных
традиций в узбекской литературе времен независимости», в пункте
«Внедрение мировых передовых методов в современное узбекское
литературоведение» (психоанализ, герменевтика, структурализм, семиотика)
(Сертификат № ФТА-02-11/973 Агентства по науке и технологии Республики
Узбекистан от 30.10.2017). В результате были выведены теоретические
заключения, связанные с типологией восточной и западной литературы,
поэтикой исторического романа, формами, типами, категориями и стилями
художественного времени;

научно-теоретические взгляды о художественном стиле писателя в

преобразование

художественной

изобразительности

в

реальные

исторические явления в романах П.Кадырова «Юлдузли тунлар» и
«Авлодлар довони» использованы в «Энциклопедии Бабура», изданной
издательско-полиграфической акционерной компанией «Шарк» (Сертификат
международного общественного фонда имени Бабура, 03.04.2018.).
Использование результатов в статье энциклопедии «Образ Бабура в
узбекской литературе» даѐт возможность оценить новые качества узбекской
литературы, а также творческо-эстетические закономерности как
преобразование

реальности

исторического

времени

в

реальность

художественного времени;

научно-теоретические

заключения

об

обеспечении

эпического

сюжетного единства художественного времени в исторических романах,
определении связи между прошлым и будущим были использованы в
телепрограммах «Тадқиқот», «Бир асар таҳлили», «Китоб ва китобхон» в
телеканале «Маданият ва маърифат» национальной телерадиокомпании
Узбекистана, а также в телепрограммах «Адабий муҳит», «Мунаввар кун» ва
«Хоразмнома» телерадиокомпании Хорезмской области (Сертификат №02-
15/890

от

21.12.2017

телеканала

«Маданият

ва

маърифат»;

телерадиокомпании Хорезмской области (Сертификат №01/7-347 от

45

08.09.2017.).

Использование

научных

результатов

основано

на

аналитической-исследовательской

необходимости

научно-теоритеских

обобщений эпического времени в исторических романах О.Ёкубова и
П.Кадырова в свете творческой индивидуальности и сравнительно-
типологического аспекта.

Структура и объем диссертации:

Диссертация состоит из введения,

трех глав, заключения, списка использованной литературы и приложений,
общий объем диссертации 148 страниц.

46

ЭЪЛОН ҚИЛИНГАН ИШЛАР РЎЙХАТИ

СПИСОК ОПУБЛИКОВАННЫХ РАБОТ

LIST OF PUBLISHED WORKS

I бўлим (I часть; I part)

1.

Шодиев Н., Тўраева Б. Бадиий вақт ва унинг системаси. –Тошкент:

Фан ва технологиялар, 2012. – 64 б.

2.

Шодиев Н., Тўраева Б. Бадиий вақт тушунчаси, шакллари, типлари,

категориялари ва усуллари // Ўзбек тили ва адабиѐти – Тошкент: 2012. – №4.
– Б.32-39 (10.00.00; №14).

3.

Тўраева Б. Композицияда вақт муаммолари // Ўзбек тили ва

адабиѐти. – Тошкент: 2013. № 5. – Б.44-49 (10.00.00; №14).

4.

Тўраева Б. «Юлдузли тунлар» ва «Авлодлар довони» романларида

бадиий вақт ва тарихий ҳақиқат // Бухоро давлат университети илмий
ахбороти. – Бухоро, 2014. – №3 (55). –Б. 97-102 (10.00.00; №1).

5.

Тўраева Б. Тарихий романлар бадиий вақтининг усуллари // Илм

сарчашмалари. – Урганч, 2014. – №11. – Б. 53-57 (10.00.00; №3).

6.

Тўраева Б. Пролог ва эпилог вақтлари // Бухоро давлат университети

илмий ахбороти. – Бухоро, 2015. – №4. –Б. 101-105 (10.00.00; №1).

7.

Тўраева Б. Бадиий асар композициясида ечим вақти // ЎзР ФА

Қорақалпоғистон бўлимининг Ахборотномаси. – Нукус, 2015. – № 1 (238). –
Б. 72-78 (10.00.00; №12).

8.

Тўраева Б. Муаллифнинг ижод психологияси вақти // Илмий

хабарнома – Научный вестник. – Андижон, 2016. – №1. – Б. 73-78 (10.00.00;
№ 11).

9.

Turaeva B. The concept of literary time in the reflection of the knowledge

and traditions about the nature and universe // Global Journal of Advanced
Research. − India, 2017. Vol-4, Issue-2. – P. 84-92 (№4 Journal Impact Factor –
1,517)

10.

Turaeva B. The quintessential categories of the author’s time and

literary time. Iranian Journal of Social Sciences and Humanities Research. UCT. J.
Soc. Scien. Human. Resear. (UJSSHR). – Takestan, Iran, 2017, Volume 5, Issue 3.
– P.15-24. (№5 Impact Factor – 1,86).

11.

Turaeva B. The Problem of the literary Time in The historical Novels.

(ISSN 978-3-330-33129-7). – Germany: Lambert Academic Publishing, 2017. – 76
p.

II бўлим (II часть; II part)

1.

Тураева Б. Формы, типы и стили художественного времени //

Филология и культурология: современные проблемы и перспективы
развития: Международная научно-практическая конференция. – Москва,
2013. – С. 69-76.

47

2.

Тураева Б. Категория художественного времени в литературе (на

примере узбекских исторических романов) // Молодой ученый. – Москва,
2014. № 3 (62). – С. 853-856.

3.

Turaeva B. A Theory of literary time // Young Scientist. – USA, 2014.

№ 4. – P 189-193.

4.

Тўраева Б. Хронотоп в художественной системе текста // Звезда

востока. 2013. – № 3. – С. 61-66.

5.

Тўраева Б. Бадиий вақт тушунчаси ва назарий-методологик асос

моҳияти // Филология масалалари. Илмий мақолалар тўплами. – Тошкент:
«Фан», 2013. – Б.133-137.

6.

Тўраева Б. Композицияда вақт // Филология масалалари. Илмий

мақолалар тўплами. – Тошкент: «Фан», 2013. – Б.131-133.

7.

Тўраева Б. Бадиий адабиѐтда сюжет вақти// Ёш олимлар ва

талабаларнинг XXI аср – интеллектуал ѐшлар асри: Республика илмий-
амалий конференция материаллари. – Бухоро, 2013. – Б. 71-73.

8.

Тўраева Б. Ўзбек адабиѐтшунослигида бадиий вақтнинг ўрганилиш

ҳолати ва истиқболи// Глобал олий таълим тизимида илмий тадқиқотларнинг
замонавий услублари: Халқаро илмий конференция материаллари. – Навоий,
2015. – Б. 286-288.

9.

Тўраева Б. Бадиий вақтнинг драматик типи // Санъат таълими:

инновацион жараѐнлар, натижалар, изланишлар. Анъанавий илмий-назарий
ва амалий конференция. – Тошкент, 2015. – Б. 237 – 241.

10.

Тўраева Б. Бадиий асарда сюжет вақти // Ёш олим – 2015:

Республика илмий-назарий ва амалий конференция материаллари. –
Тошкент, 2015. – Б. 171 – 175.

11.

Тўраева Б. Past tense – a modifier of grammatical time // Teaching

Foreign Languages: Present and Future:

international collection of scientific

articles – Тashkent, 2016. – P. 186 – 190.

12.

Тўраева Б. Тарихий романларда бадиий вақт категорияси //

Изланиш самаралари: Республика ѐш тилшунослар ва адабиѐтшуносларнинг
анжуман материаллари. – Тошкент, 2016. – Б. 163 –169.