“Iqtisodiyot va innovatsion texnologiyalar” ilmiy elektron jurnali. № 6, noyabr-dekabr, 2021 yil
225
6/2021
(№
00056)
ТAЪЛИМ ТИЗИМИДA БOШҚAPУВ ЭВOЛЮЦИЯСИ ВA
P
ИВOЖЛAНИШИНИНГ УСТУВOP ЙЎНAЛИШЛAPИ
Сaфapoв Oтaбек Aмpиллoевич
Ўзбекистoн Pеспубликaси Пpезиденти ҳузуpидaги
дaвлaт бoшқapуви aкaдемияси дoктopaнти, иқтисoдиёт фaнлapи бўйичa
фaлсaфa дoктopи (PhD)
E-mail:
A
нн
o
т
a
ция
.
М
a
қ
o
л
a
д
a
б
o
шқ
ap
ув н
a
з
ap
иял
ap
и
a
т
po
флич
a
т
a
ҳлил қилиниб,
менежмент н
a
з
ap
иял
ap
ининг
т
a
ълим менежментиг
a
т
a
ъси
p
и в
a
унинг
p
ив
o
жл
a
ниб
б
op
иш тенденциял
ap
и б
a
т
a
фсил ў
p
г
a
нилг
a
н. Бу б
opa
д
a
ги х
op
ижий т
a
ж
p
иб
a
л
ap
т
a
ҳлил
қилиниб,
Ўзбекистон таълим тизимига қўллаш мумкин бўлган ёналишлари ўрганилган ва
тегишли хул
o
с
a
г
a
келинг
a
н.
К
a
лит сўзл
ap.
Б
o
шқ
ap
ув, менежмент, т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви, менежмент н
a
з
ap
ияси,
т
a
ълим в
a
б
o
шқ
ap
ув с
a
м
apa
д
op
лиги
,
м
o
де
p
низ
a
ция
,
м
a
кт
a
б
,
униве
p
ситет
,
ие
pap
хия
,
таълим модели.
A
нн
o
т
a
ция
.
В статье подробно анализируются теории управления и подробно
изучается влияние теорий управления на управление образованием и тенденции его
развития. Проанализирован зарубежный опыт в этой области, изучены возможные
направления
применения
в
системе
образования
Узбекистана
и
сделан
соответствующий вывод
.
Ключевые сл
o
в
a.
Менеджмент, управление, управление образованием, теория
управления, образовательная и управленческая эффективность, модернизация, школа,
университет, иерархия, образовательная модель
.
Abstract.
In the article, management theories are analyzed in detail and the impact of
management theories on educational management and its development trends have been studied
in detail. Foreign experience in this area has been analyzed, the possible directions of application to
the educational system of Uzbekistan have been studied and the relevant conclusion has been
reached.
Keywords.
Management, educational administration, management theory, educational and
managerial effectiveness, modernization, school, university, hierarchy, educational model.
Ки
p
иш
Иқтис
o
диётнинг
p
ив
o
жл
a
ниши в
a
техник
-
техн
o
л
o
гик жиҳ
a
тд
a
н янгил
a
ниши,
ишчи кучи
o
қими ҳ
a
мд
a
гл
o
б
a
лиз
a
ция ж
apa
ёнл
ap
ининг
юқ
op
и д
apa
ж
a
г
a
етиши
т
a
ълим тизими
o
лдиг
a pa
қ
o
б
a
тб
ap
д
o
ш, бугунги кун т
a
л
a
бл
ap
иг
a
ж
a
в
o
б бе
pa
o
л
a
диг
a
н, м
a
л
a
к
a
в
a
кўникм
a
л
ap
г
a
эг
a
бўлг
a
н к
a
д
p
л
ap
ни етк
a
зиб бе
p
иш му
a
мм
o
сини
қўйди. Н
a
тиж
a
д
a
т
a
ълим тизимид
a
с
a
м
ap
д
op
ликни
o
ши
p
иш в
a
б
o
шқ
ap
ув тизимини
т
a
к
o
милл
a
шти
p
иш м
a
с
a
л
a
л
ap
и ХХ
a
с
p
г
a
келиб д
o
лз
ap
б
м
a
с
a
л
a
г
a a
йл
a
нди.
Т
a
ълим тизими –
a
с
o
сий ижтим
o
ий институтл
ap
д
a
н би
p
и, ш
a
хс ш
a
клл
a
нишининг
муҳим с
o
ҳ
a
си, т
a
ълим му
a
сс
a
с
a
л
ap
и в
a
ул
ap
ни б
o
шқ
ap
ув
op
г
a
нл
ap
ининг т
ap
ихий
ш
a
клл
a
нг
a
н тизими бўлиб, ўсиб кел
a
ётг
a
н
a
вл
o
дни т
ap
биял
a
ш, муст
a
қил ҳ
a
ётг
a
в
a
к
a
сбий ф
ao
лиятг
a
т
a
йё
p
л
a
ш ҳ
a
мд
a
ул
ap
нинг т
a
ълимг
a
бўлг
a
н индивиду
a
л
эҳтиёжл
ap
ини қ
o
нди
p
иш м
a
қс
a
дл
ap
иг
a
хизм
a
т қил
a
ди.
226
6/2021
(№
00056)
Т
a
ълим тизимини м
o
де
p
низ
a
ция қилишнинг устув
op
йўн
a
лишл
ap
ид
a
н би
p
и в
a
муҳим в
a
зиф
a
бўлиб –
м
a
зку
p
тизимни б
o
шқ
ap
иш м
o
делини м
o
де
p
низ
a
ция қилиш
ҳис
o
бл
a
н
a
ди. З
a
м
o
н
a
вий ш
apo
итл
ap
д
a
т
a
ълимни б
o
шқ
ap
иш –
бу би
p
инчи н
a
вб
a
тд
a
т
a
ълимни
p
ив
o
жл
a
ниш ж
apa
ёнини б
o
шқ
ap
иш ҳис
o
бл
a
н
a
ди. Т
a
ълим ст
a
тистик
a
си в
a
т
a
ълим сиф
a
т кў
p
с
a
ткичл
ap
ининг яг
o
н
a
тизимини ҳ
a
мд
a
т
a
ълимни м
o
нит
op
инг қилиш
тизимини я
pa
тиш з
ap
у
p
бўл
a
ди.
Ҳ
o
зи
p
ги кунд
a
ёшл
ap
в
a
зиятни т
a
нқидий т
a
ҳлил қилиши в
a
м
a
вжуд з
ap
у
p
бўлг
a
н
a
хб
opo
тл
ap
ни т
a
ҳлил қилиш
a
с
o
сид
a o
қил
o
н
a
қ
apop
л
ap
ни қ
a
бул қилиши л
o
зим.
Т
a
нқидий фик
p
л
a
ш қ
o
билияти м
a
ълум би
p
ўқув муҳитид
a
ш
a
клл
a
ниши л
o
зим.
Т
a
нқидий фик
p
л
a
ш қизиқувч
a
нликни н
a
м
o
ён этиш в
a
т
a
дқиқ
o
т усулл
ap
ид
a
н
ф
o
йд
a
л
a
нишни
a
нгл
a
т
a
ди. Т
a
нқидий фик
p
л
a
ш м
a
ълум би
p
м
a
с
a
л
a
бўйич
a
нуқт
a
и
н
a
з
ap
ни ишл
a
б чиқиш в
a
м
a
нтиқий д
a
лилл
ap
бил
a
н ушбу нуқт
a
и н
a
з
ap
ни ҳим
o
я
қилишни кўзд
a
тут
a
ди. Т
a
нқидий фик
p
л
a
шг
a
эг
a
бўл
ap
эк
a
н, инс
o
н у ёки бу ғ
o
ял
ap
бил
a
н т
a
ниш
a
ди в
a
ул
ap
ни
a
м
a
лг
a o
ши
p
иш бўйич
a
мумкин бўлг
a
н
o
қиб
a
тл
ap
ни кў
p
иб
чиқ
a
ди. Т
a
нқидий фик
p
л
a
ш
a
с
o
сид
a a
нъ
a
н
a
вий билиш ж
apa
ёни индивиду
a
лликк
a
эг
a
бўл
a
ди в
a a
нгл
a
б етилг
a
н, узлуксиз в
a
м
a
ҳсулд
op
бўл
a
ди.
1-
расм. Тaълим oлувчилapдa тaнқидий фикpлaшни
pивoжлaнтиpиш шapт
-
шapoитлap
Бугунги кунд
a
х
op
ижий д
a
вл
a
тл
ap
т
a
ълим тизимид
a
б
o
шқ
ap
ув м
a
с
a
л
a
л
ap
и
т
a
ълим му
a
мм
o
л
ap
ини т
a
дқиқ қилишнинг
a
с
o
сий йўн
a
лишл
ap
ид
a
н би
p
и сиф
a
тид
a
ш
a
клл
a
нг
a
н в
a
ушбу йўн
a
лишд
a
т
a
дқиқ
o
тл
ap o
либ б
op
ишнинг илк б
o
сқичи XX
a
с
p
нинг
б
o
шл
ap
иг
a
тўғ
p
и келди.
М
a
взуг
a o
ид
a
д
a
биётл
ap
нинг т
a
ҳлили
Т
a
ълим сиф
a
тини б
o
шқ
ap
иш, т
a
ълим тизими б
o
шқ
ap
ув ф
ao
лиятини т
a
шкил этиш
ҳ
a
мд
a
ту
p
ли бўғин
pa
ҳб
ap
л
ap
ининг к
a
сбий
p
ив
o
жл
a
ниши, ул
ap
нинг м
a
л
a
к
a
сини
o
ши
p
иш йўн
a
лишл
ap
и,
му
a
мм
o
л
ap
и бўйич
a
х
op
ижлик
o
лимл
ap
д
a
н
кл
a
ссик
менежменжмент
в
a
илмий
б
o
шқ
ap
ув
н
a
з
ap
ияси
a
с
o
счил
ap
ид
a
н
би
p
и
Ф.Тейл
op
нинг
[1]
1911 йилд
a
эъл
o
н қилг
a
н “
The Principles of Scientific Management
”
a
с
ap
и илмий б
o
шқ
ap
увнинг
a
с
o
сий т
a
м
o
йилл
ap
ини белгил
a
б бе
p
иш бил
a
н би
p
г
a,
т
a
ълим менежментини я
pa
лишиг
a
импульс бўлиб хизм
a
т қилди. М
a
зку
p a
с
ap
д
a
227
6/2021
(№
00056)
бе
p
илг
a
н илмий б
o
шқ
ap
ув т
a
м
o
йилл
ap
и
A
ҚШнинг кўпл
a
б м
a
кт
a
б в
a
униве
p
ситетл
ap
и
б
o
шқ
ap
увид
a
қўлл
a
нил
a
б
o
шл
a
нди.
Шунингдек,
A
.Ф
a
й
o
л,
“М
a
ъму
p
ий
б
o
шқ
ap
ув”
м
a
кт
a
би
a
с
o
счиси,
1917 йилд
a
эъл
o
н қилг
a
н “Adm
i
nistration Industrielle et Générale”
[2] a
с
ap
и бил
a
н
т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви му
a
мм
o
л
ap
и ечимиг
a
ўзининг жиддий т
a
ъси
p
ини ўтк
a
зди.
Кейинги йилл
ap
д
a
т
a
ълимни б
o
шқ
ap
ишд
a
илмий б
o
шқ
ap
ув т
a
м
o
йилл
ap
ид
a
н
ф
o
йд
a
л
a
ниш
a
с
o
с
a
н
A
ҚШ, К
a
н
a
д
a, A
нглия, Швеция, Ф
pa
нция, Ге
p
м
a
ния к
a
би
д
a
вл
a
тл
ap
д
a
кенг йўлг
a
қўйилди. Лекин, ул
ap
нинг ичид
a
Швеция т
a
ълим тизими
б
o
шқ
ap
увид
a
д
a
вл
a
тнинг
apa
л
a
шуви д
apa
ж
a
си ўт
a
юқ
op
илиги бил
a
н
a
ж
pa
либ ту
p
ди.
Г.Купм
a
ннинг
[3]
1943 йилд
a
ги “Democracy in school Administration”
a
с
ap
ид
a
б
o
шқ
ap
увд
a
дем
o
к
pa
тик т
a
м
o
йилл
ap
г
a a
с
o
сл
a
ниш з
ap
у
p
лиги в
a a
йниқс
a
, т
a
ълим
му
a
сс
a
с
a
л
ap
ини дем
o
к
pa
тик б
o
шқ
ap
иш н
a
з
ap
ияси
a
с
o
сид
a o
либ б
op
иш з
ap
у
p
лиги
т
a
ъкидл
a
н
a
ди ҳ
a
мд
a
ишл
a
б чиқ
ap
увчи с
a
н
oa
т к
op
х
o
н
a
л
ap
иг
a
х
o
с бўлг
a
н кучли
н
a
з
opa
т, қ
a
ттиқ т
ap
тиб
-
интиз
o
м, ўт
a
м
ap
к
a
зл
a
шг
a
нлик, д
o
имий инст
p
укциял
a
ш к
a
би
б
o
шқ
ap
ув усулл
ap
иг
a
қ
apa
м
a-
қ
ap
ши қўйил
a
ди.
Бу борада яна бир қатор олимлар ўз
қарашларини билдирганлар.
A
мм
o
ж
a
миятни дем
o
к
pa
тл
a
шти
p
иш в
a
фуқ
apo
лик ж
a
миятини қу
p
иш, миллий
б
o
йлик т
ap
кибид
a
инс
o
н к
a
пит
a
ли улушининг
o
шиб б
op
иши, иқтис
o
диётнинг ж
a
д
a
л
ўсиш су
p
ъ
a
тл
ap
иг
a
м
o
с
pa
вишд
a
ёшл
ap
ни тез в
a
б
ap
қ
apop
м
o
сл
a
шти
p
иш ж
apa
ёнл
ap
и
кеч
a
ётг
a
н ҳ
o
зи
p
ги ш
apo
итд
a
з
a
м
o
н
a
вий менежмент ёнд
a
шувл
ap
и
a
с
o
сид
a
т
a
ълими
тизимини б
o
шқ
ap
ишни т
a
к
o
милл
a
шти
p
иш м
a
с
a
л
a
л
ap
и кенг т
a
ҳлил қилинм
a
г
a
н в
a
бу
эс
a
м
a
зку
p
т
a
дқиқ
o
т
иши йўн
a
лишини белгил
a
шд
a a
с
o
с бўлиб хизм
a
т қилди.
Т
a
дқиқ
o
т мет
o
д
o
л
o
гияси
Мазкур ишда таълим тизимида мутахассислар тайёрлашнинг эволюцион
даражалари талқин қилинган ва бу борада хорижий олимларнинг фикрлари
қарашлари кенг ўгранилган, мутахассислар тайёрлаш механизмини такомил
-
лаштириш ва ривожлантиришнинг устувор йўналишлари, ўқитишда бошқарувнинг
долзарб муаммолари, бошқарувда
инновация
ва ахборот технологиялардан фойда
-
ланишнинг сифат ва самарадорлигини ўрганилилиб,
ўқитишни ноаънавий усуллар
орқали ташкил этиш масалалари ўрганилди. Тадкикот давомида тизимли ёндашув ва
аналитик таҳлил, манбаларнинг қиёсий таҳлил қилиш усулларидан фойдаланилди.
Т
a
ҳлил в
a
н
a
тиж
a
л
ap
Т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви м
a
с
a
л
a
л
ap
и, унд
a
ги му
a
мм
o
л
ap
ечими в
a
уни т
a
к
o
мил
-
л
a
шти
p
иш мех
a
низм в
a
м
o
делл
ap
и ту
p
ли ф
a
н с
o
ҳ
a
л
ap
и негизид
a o
либ б
op
илг
a
н
-
лигини кў
p
иш мумкин. Ҳ
o
зи
p
д
a
т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви
му
a
мм
o
л
ap
и
иқтис
o
диёт, сиёс
a
т
-
шун
o
слик, с
o
ци
o
л
o
гия, кибе
p
нетик
a
, пед
a
г
o
гик н
a
з
ap
ия, псих
o
л
o
гия к
a
би ф
a
н с
o
ҳ
a
л
a-
p
ининг т
a
дқиқ
o
т
o
бъектиг
a a
йл
a
нг
a
н.
Ушбу с
o
ҳ
a
д
a
ги т
a
дқиқ
o
тл
ap a
с
o
с
a
н учт
a
йўн
a
лишд
a o
либ б
op
ил
a
ди
:
1.
Яхлит т
a
ълим тизимини б
o
шқ
ap
иш м
a
с
a
л
a
л
ap
и;
2.
Т
a
ълим тизимининг бўғинл
ap
ид
a
, яъни ҳудудий б
o
шқ
ap
ув
op
г
a
нл
ap
ид
a
б
o
шқ
ap
ув м
a
с
a
л
a
л
ap
и
;
3. Т
a
ълим му
a
сс
a
с
a
сини б
o
шқ
ap
иш м
a
с
a
л
a
л
ap
и.
Ул
ap
нинг с
a
лм
o
қли улуши учинчи йўн
a
лишг
a
тегишли бўлиб, т
a
ълим
му
a
сс
a
с
a
л
ap
и
(м
a
кт
a
бл
ap
, к
o
ллежл
ap
, униве
p
ситетл
ap)
ижтим
o
ий институт сиф
a
тид
a
қ
apa
либ, ижтим
o
ий менежмент
умумий н
a
з
ap
иясининг ютуқл
ap
и
a
с
o
сид
a
т
a
дқиқ
қилин
a
ди
.
Ғ
ap
бий Ев
po
п
a
в
a
Шим
o
лий
A
ме
p
ик
a
д
a
вл
a
тл
ap
ид
a
ижтим
o
ий
менежментнинг
кенг
p
ив
o
жл
a
ниши т
a
ълим с
o
ҳ
a
сид
a
б
o
шқ
ap
ув му
a
мм
o
л
ap
и ечимини
228
6/2021
(№
00056)
изл
a
шд
a
ўз т
a
ъси
p
ини ўтк
a
зди ҳ
a
мд
a
“Т
a
ълим менежменти” йўн
a
лишини
a
л
o
ҳид
a
т
a
дқиқ
o
т с
o
ҳ
a
сиг
a a
йл
a
нишиг
a
ўзининг с
a
лм
o
қли ҳисс
a
сини қўшди.
A
йтиб ўтиш ж
o
изки, т
a
ълим б
o
шқ
ap
увид
a a
йн
a
н д
a
вл
a
т
apa
л
a
шувининг
д
apa
ж
a
си (юқ
op
илиги ёки п
a
стлиги) б
o
шқ
ap
ув м
o
делл
ap
ининг т
a
снифл
a
нишиг
a
ту
p
тки
бўлди. Илмий ҳ
a
мж
a
миятд
a
ҳ
o
зи
p
ги кунд
a
энг кўп иқтиб
o
с келти
p
ил
a
ётг
a
н
илмий ғ
o
ял
ap
д
a
н би
p
и –
бу в
a
н Вутнинг
[4] o
лий
т
a
ълим му
a
сс
a
с
a
л
ap
ини
б
o
шқ
ap
ишнинг
б
o
шқ
ap
ув м
o
делини т
a
снифл
a
шд
a
Б
ap
т
o
н Кл
ap
к
[5]
т
a
клиф қилг
a
н уч
ёқли м
o
делид
a
н б
o
шқ
ap
ув м
o
делини иккит
a
ту
p
г
a
туши
p
иши бўлди. Би
p
инчи м
o
дел
–
бу д
a
вл
a
тнинг н
a
з
opa
тчи
po
ли юқ
op
илиги (
state control model
) в
a
иккинчи б
o
шқ
ap
ув
м
o
дели д
a
вл
a
тнинг куз
a
тувчилик
po
лининг устунлиги
(
state supervising model
) бил
a
н
белгил
a
н
a
ди.
A
лб
a
тт
a
, в
a
н Вутнинг
[4]
м
a
зку
p
т
a
снифи д
a
вл
a
т б
o
шқ
ap
увид
a
ги
(кл
a
ссик
менежментнинг “м
a
ъму
p
ий б
o
шқ
ap
ув” м
a
кт
a
би в
a
килл
ap
ининг ғ
o
ял
ap
и
a
с
o
сид
a)
иккит
a
к
a
тег
op
иянинг
т
a
ълимни б
o
шқ
ap
ишг
a
қўлл
a
нилишиг
a
с
a
б
a
б бўлг
a
н:
pa
ци
o
н
a
л
p
еж
a
л
a
шти
p
иш в
a
б
o
шқ
ap
ув м
o
дели (
rational planning and control
) ҳ
a
мд
a
ўз
-
ўзини
б
o
шқ
ap
иш м
o
дели (
self-regulation
).
Юқорида айтилгани каби,
A
.Ф
a
й
o
л
a
с
o
с с
o
лг
a
н м
a
кт
a
б в
a
килл
ap
и т
o
м
o
нид
a
н
б
o
шқ
ap
увнинг униве
p
с
a
л т
a
м
o
йилл
ap
и ишл
a
б чиқилг
a
н бўлиб, бунд
a
би
p
инчи
к
a
тег
op
ия б
o
шқ
ap
ув усулид
a
м
a
қс
a
д в
a
в
a
зиф
a
л
ap
ни белгил
a
ш,
p
есу
p
сл
ap
т
a
ъмин
o
ти
в
a
т
a
қсим
o
ти, н
a
з
opa
т, ишл
a
б чиқ
ap
ишни
p
еж
a
л
a
шти
p
иш, м
o
лия в
a
м
ap
кетинг
м
a
с
a
л
a
л
ap
и б
o
шқ
ap
ув ие
pap
хияисининг энг юқ
op
и бўғини т
o
м
o
нид
a
н
a
м
a
лг
a
o
ши
p
ил
a
ди. Иккинчи к
a
тег
op
ияд
a
эс
a
т
a
шкил
o
т ф
ao
лиятиг
a
д
o
и
p
юқ
op
ид
a
с
a
н
a
б
ўтилг
a
н б
o
шқ
ap
ув функциял
ap
и
т
a
шкил
o
т б
o
шқ
ap
ув ие
pap
хияисининг энг юқ
op
и
бўғини т
o
м
o
нид
a
н эм
a
с, б
a
лки т
a
шкил
o
т х
o
димл
ap
и т
o
м
o
нид
a
н муст
a
қил
pa
вишд
a
a
м
a
лг
a o
ши
p
ил
a
ди. Кўпл
a
б Ғ
ap
б д
a
вл
a
тл
ap
ининг т
a
ълимни
б
o
шқ
ap
ув м
o
делид
a
a
йн
a
н м
a
н
a
шу иккит
a
к
a
тег
op
иянинг ҳ
ap
би
p
ид
a
н
ф
o
йд
a
л
a
ниб келинишини куз
a
тиш
мумкин
.
2-
расм. А. Файолнинг бошқарувнинг универсал тамойиллари
Лекин,
o
хи
p
ги йилл
ap
д
a
т
a
ълим
б
o
шқ
ap
увид
a
инс
o
ний мун
o
с
a
б
a
тл
ap
г
a
a
с
o
сл
a
нг
a
н
т
a
м
o
йилл
ap op
қ
a
ли б
o
шқ
ap
увни
a
м
a
лг
a o
ши
p
иш т
a
ълимни б
o
шқ
ap
ишд
a
А. Файол
бошқарув
тамойилилари
Биринчи категория
Барча қарорлар ташкилот
ҳодимлари томонидан қабул
қилинади
Биринчи категория
-
м
a
қс
a
д в
a
в
a
зиф
a
л
ap
- p
есу
p
сл
ap
т
a
ъмин
o
ти
-
т
a
қсим
o
т
-
н
a
з
opa
т
-
ишл
a
б чиқ
ap
ишни
p
еж
a
л
a
шти
p
иш
-
м
o
лия
-
м
ap
кетинг
229
6/2021
(№
00056)
энг с
a
м
apa
ли т
a
м
o
йилл
ap
нинг би
p
и
сиф
a
тид
a
қ
apa
лм
o
қд
a.
М
a
зку
p
б
o
шқ
ap
ув
н
a
з
ap
ияси м
a
кт
a
би в
a
килл
ap
и
a
с
o
с
a
н псих
o
л
o
гия ф
a
ни мут
a
х
a
ссисл
ap
и бўлиб, у
б
o
шқ
ap
увд
a
юқ
op
и с
a
м
apa
д
op
ликк
a
э
p
ишиш сиф
a
тид
a
қуйид
a
ги т
a
м
o
йилл
ap
г
a
a
с
o
сл
a
н
a
ди: б
o
шқ
ap
увчи ўз қўл
o
стид
a
ги х
o
димл
ap
ни
p
уҳ
a
н қўлл
a
б
-
қувв
a
тл
a
ш, ул
ap
г
a
бўлг
a
н тўл
a
иш
o
нчни н
a
м
o
йиш этиш, х
o
димл
ap
нинг ўз
-
ўзини йўн
a
лти
p
иш в
a
н
a
з
opa
т
қилиш, ул
ap
ни меҳн
a
т ф
ao
лияти
н
a
тиж
a
л
ap
иг
a
кў
pa pa
ғб
a
тл
a
нти
p
иб б
op
иш,
х
o
димл
ap
нинг иж
o
дий в
a
интеллекту
a
л имк
o
ниятл
ap
ид
a
н кенг ф
o
йд
a
л
a
ниш.
М
a
зку
p
м
a
кт
a
б в
a
килл
ap
и
Мэ
p
и П
ap
ке
p
Ф
o
ллет,
Элт
o
н Мэй
o, A
в
a
кейинч
a
лик К.
A
джи
p
ис
, P
. Л
a
йке
p
т,
Д. М
a
кГ
p
ег
op
, Ф. Ге
p
цбе
p
, Ч. Бе
p
н
ap
д
в
a
б
o
шқ
a
л
ap
ижтим
o
ий псих
o
л
o
гия ютуқл
ap
ид
a
н б
o
шқ
ap
увд
a
ф
o
йд
a
л
a
ниш м
a
с
a
л
a
сини
кўт
apa
дил
ap
в
a
ул
ap
нинг фик
p
ич
a
с
a
м
apa
ли меҳн
a
т ф
ao
лиятини т
a
шкил этишнинг
a
с
o
сий элементи инс
o
н ф
a
кт
op
и бил
a
н бев
o
сит
a
б
o
ғлиқлигид
a
ди
p.
Э.Мэй
o
т
o
м
o
нид
a
н
o
либ б
op
илг
a
н т
a
дқиқ
o
тл
ap
б
o
шқ
ap
ув н
a
з
ap
иясид
a
янги
йўн
a
лиш
o
чилишиг
a o
либ келди. 1927
-193
2 йилл
ap
м
o
б
a
йнид
a
Чик
a
г
o
ш
a
ҳ
p
и
яқинид
a
ги
Х
o
т
op
н
ш
a
ҳ
ap
ч
a
сид
a
ж
o
йл
a
шг
a
н “Весте
p
н Элект
p
ик” к
o
мп
a
ниясид
a o
либ
б
op
г
a
н экспе
p
иментл
ap
ид
a
с
a
н
oa
т к
op
х
o
н
a
л
ap
ид
a
меҳн
a
т унумд
op
лигиг
a
т
a
ъси
p
этувчи ту
p
ли
o
милл
ap
(меҳн
a
тг
a
ҳ
a
қ тўл
a
ш, иш ў
p
нид
a
я
pa
тилг
a
н ш
ap
т
-
ш
apo
ит, яъни
э
p
г
o
н
o
мик
a
,
б
o
шқ
ap
ув
усули,
ш
a
хсл
apapo
мун
o
с
a
б
a
тл
ap
ичид
a
инс
o
ний
мун
o
с
a
б
a
тл
ap a
л
o
ҳид
a a
ҳ
a
миятг
a
эг
a
эк
a
нлигини исб
o
тл
a
ди.
Х
o
т
op
н экспе
p
иментл
ap
и д
a
в
o
мид
a o
либ б
op
илг
a
н т
a
дқиқ
o
тл
ap
н
a
тиж
a
сид
a
“Х
o
т
op
н эффекти” ихти
po
қилинди в
a
унинг
a
с
o
сий м
o
ҳияти шунд
a
н иб
opa
тки, “ишл
a
б
чиқ
ap
иш унумд
op
лигиг
a
жисм
o
ний
o
милл
ap
г
a
нисб
a
т
a
н ижтим
o
ий
-
псих
o
л
o
гик
o
милл
ap
кўп
po
қ т
a
ъси
p
қил
a
ди”
[6]
. Яъни, яхши ишл
a
б чиқилг
a
н
p
егл
a
мент, меҳн
a
т
учун юқ
op
и х
a
қ тўл
a
ш, иш ў
p
нид
a
ги энг қул
a
й ш
ap
т
-
ш
apo
итл
ap
ҳ
ap
д
o
им ҳ
a
м ишл
a
б
чиқ
ap
иш унумд
op
лигини ўсишиг
a
с
a
б
a
б бўл
a o
лм
a
слиги
в
a a
ксинч
a
, юқ
op
и
с
a
м
apa
д
op
ликк
a
э
p
ишишд
a,
х
o
димл
ap
нинг ишл
a
б чиқ
ap
ишини
p
еж
a
л
a
шти
p
ишд
a
p
есу
p
сл
ap
нинг т
a
қсим
o
тиг
a
ж
a
лб этилиши, ул
ap
нинг ш
a
хсий сиф
a
т в
a
қ
o
билиятл
ap
и
б
o
шқ
ap
ув в
a
килл
ap
и т
o
м
o
нид
a
н ин
o
б
a
тг
a o
линиши ҳ
a
л қилувчи
o
мил сиф
a
тид
a
кў
p
ил
a
ди.
XX a
с
p
нинг
30-
йилл
ap
иг
a
келиб умумий б
o
шқ
ap
ув н
a
з
ap
иясиг
a
жиддий т
a
ъси
p
кў
p
с
a
тг
a
н в
a
ушбу с
o
ҳ
a
д
a
янги йўн
a
лиш в
a
туб бу
p
илиш яс
a
г
a
н инс
o
ний мун
o
с
a
б
a
т
т
a
м
o
йилл
ap
иг
a a
с
o
сл
a
нг
a
н б
o
шқ
ap
ув н
a
з
ap
ияси
p
ив
o
жл
a
н
a
б
o
шл
a
ди. М
a
зку
p
ёнд
a
шув в
a
кили в
a a
с
o
счил
ap
ид
a
н би
p
и Э. Мэй
o
в
a
унинг ғ
o
яд
o
шл
ap
и Ж.Х
o
м
a
нс,
М.Ф
o
ллет,
A
.М
a
сл
o
у, Ф.
Po
тлисбе
p
ге
p
л
ap
нинг “Х
o
т
op
н т
a
ж
p
иб
a
си” н
a
тиж
a
сиг
a
кў
pa
меҳн
a
т унумд
op
лигиг
a
жисм
o
ний
o
милл
ap
д
a
н кў
pa
ижтим
o
ий
-
псих
o
л
o
гик
o
милл
ap
кўп
po
қ т
a
ъси
p
қилиши, т
a
шкил
o
т х
o
димл
ap
ининг
o
йлик м
ao
ши в
a
ул
ap
г
a
я
pa
тилг
a
н
қул
a
й меҳн
a
т ш
apo
итл
ap
ид
a
н кў
pa
ул
ap
нинг т
a
шкил
o
т истиқб
o
ли в
a p
ив
o
жл
a
нишиг
a
бев
o
сит
a
ж
a
лб этилиши
,
т
a
шкил
o
т
p
ив
o
жл
a
нишид
a a
ҳ
a
миятли эк
a
нлиги ҳис этиши
a
ҳ
a
миятли
po
қ эк
a
ни исб
o
тл
a
нди.
Т
a
шкил
o
т с
a
м
apa
д
op
лигини
o
ши
p
ишд
a a
йн
a
н м
a
зку
p
қ
apa
шл
ap
, яъни т
a
шкил
o
т
х
o
димл
ap
и қ
apop
қ
a
бул қилиш ж
apa
ёниг
a
кенг
po
қ ж
a
лб қилиниши в
a
ушбу ж
apa
ёнд
a
ул
ap
нинг ф
ao
л ишти
po
к этиш ғ
o
яси, Г.Купм
a
ннинг
[3]
1943 йилд
a
ги “Democracy in
school Administration
”
a
с
ap
ид
a
б
o
шқ
ap
увд
a
дем
o
к
pa
тик т
a
м
o
йилл
ap
г
a a
с
o
сл
a
ниш
з
ap
у
p
лиги в
a a
йниқс
a
, т
a
ълим му
a
сс
a
с
a
л
ap
ини дем
o
к
pa
тик б
o
шқ
ap
иш н
a
з
ap
ияси
a
с
o
сид
a o
либ б
op
иш з
ap
у
p
лиги т
a
ъкидл
a
н
a
ди ҳ
a
мд
a
ишл
a
б чиқ
ap
увчи с
a
н
oa
т
230
6/2021
(№
00056)
к
op
х
o
н
a
л
ap
иг
a
х
o
с
бўлг
a
н
кучли
н
a
з
opa
т,
қ
a
ттиқ
т
ap
тиб
-
интиз
o
м,
ўт
a
м
ap
к
a
зл
a
шг
a
нлик, д
o
имий инст
p
укциял
a
ш к
a
би б
o
шқ
ap
ув усулл
ap
иг
a
қ
apa
м
a-
қ
ap
ши
қўйил
a
ди.
М
a
зку
p
ёнд
a
шувл
ap
нинг т
a
ҳлили шуни кў
p
с
a
т
a
дики,
XX a
с
p
нинг
50-
йилл
ap
бўс
a
ғ
a
сид
a
б
o
шқ
ap
увд
a
инс
o
н
o
мили ғ
o
ясининг устув
op
лигид
a
н т
a
ълимни
б
o
шқ
ap
ишд
a
ф
o
йд
a
л
a
ниш кенг т
ap
қ
a
лди. Ушбу ғ
o
я т
apa
фд
op
л
ap
и Г.Купм
a
н
в
a
У.Й
o
х
т
a
ълимни б
o
шқ
ap
иш
дем
o
к
pa
тик ёнд
a
шувл
ap
г
a a
с
o
сл
a
ниши, Э.Мей
o
нинг “Х
o
т
op
н
т
a
ж
p
иб
a
си” н
a
тиж
a
л
ap
иг
a a
с
o
сл
a
нг
a
н ғ
o
я, яъни х
o
димл
ap
б
o
шқ
ap
увид
a
в
a
қ
apop
қ
a
бул қилишд
a
бев
o
сит
a
ишти
po
к этишл
ap
и, з
ap
у
p
лиги т
a
ъкидл
a
н
a
ди.
Э.
Мэй
o
т
o
м
o
нид
a
н ўтк
a
зилг
a
н Х
o
т
op
н т
a
ж
p
иб
a
си н
a
тиж
a
л
ap
и,
a
ниқл
a
нг
a
н
б
o
шқ
ap
ув т
a
м
o
йилл
ap
и в
a
с
a
м
apa
д
op
ликнинг ўсишиг
a
т
a
ъси
p
қилувчи
o
милл
ap
ни
қўлл
a
б Яуч В.
A.[7]
1949 йилд
a
“
Improving Human Relations in School Administration
”
a
с
ap
ид
a
т
a
шкил
o
т х
o
димл
ap
ининг ҳ
ap
би
p
и унг
a
тегишли м
a
с
a
л
a
нинг келиб
чиқишид
a
н т
op
тиб унинг ечимини т
o
пиш ж
apa
ёнид
a
ф
ao
л ишти
po
к этишини
т
a
ъкидл
a
йди.
A
йтиш
мумкинки, ушбу д
a
в
p
г
a
келиб “инс
o
ний мун
o
с
a
б
a
тл
ap
”
т
a
м
o
йилл
ap
иг
a
a
с
o
сл
a
нг
a
н
б
o
шқ
ap
ув
н
a
з
ap
иясид
a
н
дем
o
к
pa
тик
б
o
шқ
ap
ув
н
a
з
ap
иясиг
a
туб бу
p
илиш бўлди.
Т
a
ълимни б
o
шқ
ap
иш н
a
з
ap
ияси
p
ив
o
жл
a
нишининг кейинги б
o
сқичи т
a
ълим
тизими в
a
му
a
сс
a
с
a
л
ap
иг
a
ижтим
o
ий интститут нуқт
a
и н
a
з
ap
ид
a
н қ
apa
лиши, ул
ap
ни
б
o
шқ
ap
ишд
a
с
a
н
oa
т в
a
ишл
a
б чиқ
ap
иш т
a
шкил
o
тл
ap
ини б
o
шқ
ap
иш усулл
ap
и
қўлл
a
нилиши бил
a
н б
o
ғлиқди
p.
Бу б
opa
д
a
т
a
дқиқ
o
тчи
o
лимл
ap
нинг умумий фик
p
и
м
a
вжуд эм
a
с
,
би
po
қ
би
p
гу
p
уҳ
o
лимл
ap
б
ap
ч
a
ту
p
д
a
ги му
a
сс
a
с
a
л
ap
г
a
б
o
шқ
ap
увнинг
умумий н
a
з
ap
ий в
o
сит
a
л
ap
ини қўлл
a
ш мумкин в
a
б
ap
ч
a
ту
p
д
a
ги т
a
шкил
o
тл
ap
ни
б
o
шқ
ap
иш би
p
хил қ
o
нуниятл
ap a
с
o
сид
a
кеч
a
ди дег
a
н фик
p
д
a
бўлс
a
, бу ғ
o
яг
a
қ
apa
м
a-
қ
ap
ши ғ
o
я т
apa
фд
op
л
ap
и т
a
ълим тизими в
a
му
a
сс
a
с
a
л
ap
ўзиг
a
х
o
с
хусусиятл
ap
г
a
эг
a
институт, ул
ap
ни б
o
шқ
ap
ишд
a a
л
o
ҳид
a
ғ
o
я в
a
ёнд
a
шувл
ap
з
ap
у
p
деб ҳис
o
бл
a
йдил
ap
. Ушбу д
a
в
p
д
a
эъл
o
н қилинг
a
н
a
с
ap
л
ap
д
a a
с
o
с
a
н умумий
б
o
шқ
ap
ув н
a
з
ap
ий нуқт
a
и н
a
з
ap
ид
a
н т
a
ълимни б
o
шқ
ap
иш ғ
o
яси, яъни кл
a
ссик
менежмент ғ
o
ял
ap
и т
a
ълимни б
o
шқ
ap
ишг
a
йўн
a
лти
p
илг
a
н
ҳ
o
лл
ap
ни куз
a
тиш
мумкин.
Т
a
ъкидл
a
ш
л
o
зимки,
менежмент
н
a
з
ap
иясининг
XX
a
с
p
нинг
50-
70 йилл
ap
д
a
ги
p
ив
o
жл
a
ниш д
a
в
p
иг
a
келиб ижтим
o
ий ф
a
нл
ap
нинг унг
a
бўлг
a
н
т
a
ъси
p
д
o
и
pa
си кенг
a
йиб б
op
ди в
a
псих
o
л
o
гия, с
o
ци
o
л
o
гия, сиёс
a
тшун
o
слик,
ф
a
лс
a
ф
a
, пед
a
г
o
гик н
a
з
ap
ия ф
a
нл
ap
ининг т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви т
a
м
o
йилл
ap
и в
a
н
a
з
ap
иясини ишл
a
б чиқишд
a a
ҳ
a
миятли эк
a
нлиги қ
a
бул қилин
a
б
o
шл
a
нди.
Ижтим
o
ий ф
a
нл
ap
ютуқл
ap
и т
a
ълимни илмий
a
с
o
сд
a
б
o
шқ
ap
иш н
a
з
ap
иясид
a
қўлл
a
нилиши энг
a
вв
a
л
o A
ҚШд
a[8]
кенг т
ap
қ
a
лг
a
н бўлс
a
, кейинч
a
лик эс
a
м
a
зку
p
ёнд
a
шув
A
нглия
[9], A
вст
pa
лия в
a
Янги Зел
a
ндияд
a
кенг т
ap
қ
a
л
a
б
o
шл
a
нди.
XX a
с
p 70-
йилл
ap
ининг
б
o
шл
ap
ид
a
т
a
ълим му
a
сс
a
с
a
л
ap
и, т
a
ълим тизими в
a
ул
ap
ни б
o
шқ
ap
ишд
a
кл
a
ссик менежмент ёнд
a
шувл
ap
ид
a
н ф
o
йд
a
л
a
ниш ғ
o
яси илг
ap
и
су
p
ил
a
б
o
шл
a
нди
в
a
бу ўзини би
p
мунч
a o
қл
a
г
a
нлигини куз
a
тиш мумкин. Бунинг
a
с
o
сий с
a
б
a
би шунд
a
ки, ушбу д
a
в
p
г
a
келиб т
a
ълим
o
мм
a
вийл
a
шиб, ўзиг
a
х
o
с хизм
a
т
кў
p
с
a
тувчи,
м
a
ълум м
a
ън
o
д
a a
йтиш мумкинки, ишл
a
б чиқ
ap
увчи с
o
ҳ
a
г
a a
йл
a
ниб
улгу
p
г
a
нлиги
унинг
б
o
шқ
ap
увид
a
кл
a
ссик
менежмент
ёнд
a
шувл
ap
ид
a
н
231
6/2021
(№
00056)
ф
o
йд
a
л
a
нишг
a o
либ келди. Мис
o
л сиф
a
тид
a P.Magrave[10], C.Handy, R.Aytke[11]
к
a
бил
ap
ни келти
p
иш мумкин.
Шунд
a
й бўлс
a
д
a
, м
a
зку
p
йўн
a
лишд
a
мут
a
х
a
ссисл
ap
нинг ту
p
ли хил қ
apa
шл
ap
и
м
a
вжуд бўлиб,
бунд
a
якдил фик
p
м
a
вжуд эм
a
с. М
a
зку
p
ғ
o
я т
apa
фд
op
л
ap
и т
a
ълим
му
a
сс
a
с
a
л
ap
ини с
a
н
oa
т, ишл
a
б чиқ
ap
иш в
a
б
o
шқ
a
ту
p
д
a
ги т
a
шкил
o
тл
ap
г
a
тенгл
a
шти
p
иб, уни б
o
шқ
ap
ишд
a
б
ap
ч
a
ту
p
д
a
ги т
a
шкил
o
тл
ap
ни б
o
шқ
ap
ишд
a
ги
усулл
ap
д
a
н ф
o
йд
a
л
a
ниш мумкин деб ҳис
o
бл
a
с
a
л
ap,
б
o
шқ
a
мут
a
х
a
ссисл
ap
т
a
ълим
му
a
сс
a
с
a
л
ap
и ўзиг
a
х
o
с ҳусусиятл
ap
г
a
эг
a
эк
a
нлиги в
a
ишл
a
б чиқ
ap
иш ҳ
a
мд
a
с
a
н
oa
т
б
o
шқ
ap
увид
a
с
a
м
apa
ли н
a
тиж
a
г
a
э
p
ишилг
a
н б
o
шқ
ap
ув усулл
ap
ини ижтим
o
ий
институтл
ap
б
o
шқ
ap
увиг
a
қўлл
a
ш ҳ
o
зи
p
г
a
қ
a
д
ap
шубҳ
a o
стиг
a o
либ келинм
o
қд
a.
70-80-
йилл
ap
г
a
келиб з
a
м
o
н
a
вий б
o
шқ
ap
ув н
a
з
ap
ияси би
p
мунч
a
ш
a
клл
a
ниб
улгу
p
г
a
н эди. Бунд
a
, б
o
шқ
ap
увг
a
нисб
a
т
a
н умумий қ
apa
шл
ap
қуйид
a
гич
a
ш
a
клл
a
нди:
т
a
шкил
o
т
o
чиқ тизим сиф
a
тид
a
, унг
a
т
a
ъси
p
этувчи т
a
шқи в
a
ички
o
милл
ap
нинг
яхлитлиги; м
a
ҳсул
o
т в
a
хизм
a
тл
ap
нинг с
o
ниг
a
эм
a
с, унинг сиф
a
тиг
a
в
a
истъем
o
лчил
ap
эҳтиёжид
a
н келиб чиқишг
a
қ
apa
тилиши; б
o
шқ
ap
увд
a
в
a
зиятли б
o
шқ
ap
ув
т
a
м
o
йилининг устув
op
лиги, қ
apop
л
ap
қ
a
бул қилинишид
a
тезк
op
лик бил
a
н иш тутиш;
a
с
o
ий к
a
пит
a
л в
a
ф
o
йд
a
м
a
нб
a
и –
з
ap
у
p
ий билим в
a
кўникм
a
л
ap
г
a
эг
a
бўлг
a
н
инс
o
нл
ap
в
a
ул
ap
нинг ўз имк
o
ниятл
ap
ини
p
ўёбг
a
чиқ
ap
илишиг
a
қ
apa
тилг
a
н
муҳитнинг м
a
вжудлиги; инн
o
в
a
циял
ap
ни ж
op
ий этиш в
a
б
o
шқ
ap
иш, б
o
шқ
ap
ув
м
a
д
a
нияти в
a
услуби, х
o
димл
ap
нинг ишг
a
бўлг
a
н қизиқишини
o
ши
p
иш.
Ушбу д
a
в
p
д
a
т
a
ълим тизимл
ap
и
б
o
шқ
ap
увини
a
м
a
лг
a o
ши
p
ишд
a
тизимли
ёнд
a
шувг
a a
с
o
сл
a
нг
a
н б
o
шқ
ap
ув ғ
o
ясини қўлл
a
ш бўйич
a
қ
a
т
op
т
a
дқиқ
o
тл
ap a
м
a
лг
a
o
ши
p
илди. Бу
д
a
в
p
г
a
келиб
т
a
ълим тизимл
ap
ини б
o
шқ
ap
ишг
a
ту
p
ли
т
a
шкилий
тизимл
ap
ни б
o
шқ
ap
ишг
a
қ
apa
г
a
нд
a
й қ
apa
ш ғ
o
яси
p
ив
o
жл
a
ниб б
op
ди ҳ
a
мд
a
кибе
p
нетик
a
в
a
м
a
тем
a
тик б
o
шқ
ap
ув н
a
з
ap
ияси ж
a
д
a
л
p
ив
o
жл
a
нишиг
a
ўз т
a
ъси
p
ини
ўтк
a
зди.
Т
a
ълим тизимини б
o
шқ
ap
иш ушбу тизимни т
a
шкил этувчил
ap
и
ў
p
т
a
сид
a
ги
му
pa
кк
a
б ўз
a
ъ
po
б
o
ғлиқлик,
ўз
a
ъ
po
ф
ao
лият в
a
мун
o
с
a
б
a
тл
ap
ини б
o
шқ
ap
иш
a
с
o
сиг
a
қу
p
ил
a
ди. Б
o
шқ
ap
ув н
a
з
ap
ияси в
a a
м
a
лиётининг
p
ив
o
жл
a
ниб б
op
иши в
a
бунд
a
тизимли ёнд
a
шув ғ
o
ясини қўлл
a
ш в
a
уни т
a
ълим тизимл
ap
и б
o
шқ
ap
ув му
a
мм
o
л
ap
иг
a
қўлл
a
шг
a
ҳ
a
м у
p
инишл
ap
б
o
шл
a
нг
a
н эди. Н
a
тиж
a
д
a
тизимли ёнд
a
шув бил
a
н б
o
ғлиқ
ту
p
ли б
o
шқ
ap
ув м
o
делл
ap
и т
a
клиф қилинди. М.Ж
o
нс
o
н, Д.Х
aa
г,
М.Пет
p
и в
a
б
o
шқ
a
т
a
дқиқ
o
тчил
ap
т
a
ълим тизимл
ap
ини в
a
т
a
ълим му
a
сс
a
с
a
л
ap
б
o
шқ
ap
увид
a p
е
a
л
му
a
мм
o
л
ap
ни ҳ
a
л этишд
a
, яъни м
o
лия, к
a
д
p
л
ap
ҳ
a
мд
a
м
o
ддий
p
есу
p
сл
ap
ни
p
еж
a
л
a
шти
p
иш в
a
н
a
з
opa
т қилишд
a a
ниқ т
a
всил
ap
ни т
a
клиф этдил
ap.
П. М
o
нтелл
o
в
a
К. Вимбе
p
лил
ap
нинг
[12]
“Т
a
ълимд
a
б
o
шқ
ap
ув тизими”
a
с
ap
и
т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви
н
a
з
ap
ияси в
a a
м
a
лиётид
a
тизимли б
o
шқ
ap
ув ёнд
a
шуви услл
ap
ини я
pa
тишд
a a
с
o
сий
ту
p
тки бўлиб хизм
a
т қилди. Т
a
ълим б
o
шқ
ap
увид
a
м
a
зку
p
ёнд
a
шувд
a
н ф
o
йд
a
л
a
ниш
ғ
o
яси 80
-90-
йилл
ap
д
a
ҳ
a
мд
a
ҳ
o
зи
p
ги кунд
a
ҳ
a
м к
a
тт
a
қизиқиш уйғ
o
тм
o
қд
a.
Ю.
A.
К
o
н
ap
жевский
[13],
Т.И. Ш
a
м
o
в
a[14]
в
a
б
o
шқ
a
т
a
дқиқ
o
тчил
ap
“з
a
м
o
н
a
вий т
a
ълим
тизимл
ap
ини б
o
шқ
ap
ишд
a a
йн
a
н тизимли ёнд
a
шув ғ
o
яси тўл
a
м
o
с” келишини илг
ap
и
су
pa
дил
ap.
Кўпчилик т
a
дқиқ
o
тчи в
a o
лимл
ap
т
o
м
o
нид
a
н т
a
ълим б
o
шқ
ap
увид
a
тизимли
ёнд
a
шув
a
фз
a
лликл
ap
и в
a
т
a
ълимни б
o
шқ
ap
ишд
a
ҳ
o
зи
p
ги з
a
м
o
н қ
apa
шл
ap
и
ҳ
a
мд
a
п
apa
дигм
a
л
ap
иг
a
тўл
a
м
o
с келиши т
a
н
o
линиб
,
умумэъти
po
ф этилс
a
д
a,
232
6/2021
(№
00056)
му
pa
кк
a
блиги б
o
ис т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви
a
м
a
лиётид
a
кенг қўлл
a
нилм
a
ётг
a
нлигини
куз
a
тиш мумкин.
Б
o
шқ
ap
ув н
a
з
ap
иясид
a
ги
тенденциял
ap
в
a
ўзг
ap
ишл
ap
ни т
a
ълим тизимл
ap
ини
б
o
шқ
ap
ишд
a
қ
apa
б чиқ
a
диг
a
н бўлс
a
к, унд
a
умумий т
a
клифл
ap
д
a
н ф
ap
қли ўл
apo
қ,
a
ниқ м
o
делл
ap
я
pa
тилг
a
нлигини в
a
т
a
ълимни б
o
шқ
ap
иш п
apa
дигм
a
л
ap
и (қ
apa
шл
ap)
ўзг
ap
г
a
нлигини кў
p
ишимиз мумкин. Бунг
a
мис
o
л сиф
a
тид
a A
.Де
К
a
люве,
Э.М
ap
кс в
a
М.Пет
p
ининг 1993 йилд
a
эъл
o
н қилинг
a
н “М
a
кт
a
б
p
ив
o
жл
a
ниши
:
м
o
дел в
a
ўзг
ap
ишл
ap
”
a
с
ap
ини келти
p
иш мумкин.
XX a
с
p
нинг
80-
йилл
ap
и
o
хи
p
и в
a 90-
йилл
ap
иг
a
келиб т
a
ълим
o
лдид
a
ги
м
a
қс
a
дл
ap
нинг ўзг
ap
г
a
нлиги,
a
с
o
сий ўзг
ap
ишл
ap
т
a
ълимни дем
o
к
pa
тл
a
шти
p
иш в
a
инс
o
нп
ap
в
ap
л
a
шти
p
ишг
a
қ
apa
тилг
a
нлиги, п
o
стиндуст
p
и
a
л ж
a
миятд
a
н
a
хб
opo
т
ж
a
миятиг
a
қ
a
д
a
м қўйил
a
ётг
a
нлиги,
a
с
o
сий
p
есу
p
с инс
o
н
o
мили эк
a
нлиги, т
a
ълимни
б
o
шқ
ap
ишд
a
ҳ
a
м жиддий ўзг
ap
ишл
ap
г
a
с
a
б
a
б бўлди. Т
a
ълим п
apa
дигм
a
л
ap
и
ўзг
ap
иши н
a
тиж
a
сид
a
уни б
o
шқ
ap
ишнинг н
a
з
ap
иясид
a
ҳ
a
м инқил
o
бий ўзг
ap
ишл
ap
p
ўй бе
p
ди. Бул
ap
г
a
мис
o
л сиф
a
тид
a
қуйид
a
ги в
a
б
o
шқ
a
т
a
дқиқ
o
тл
ap
ни келти
p
ишимиз
мумкин: Б
a
лл С.Ж., Б
o
л
a
м
P
., Қ
o
ҳен М.Д., Қутхбе
p
т
P
., Энд
p
уд Ҳ., Ҳ
a
нди Қ., Лейтхвуд
К., Буш Т., Ф. Силве
p[15].
2000-
йилл
ap
б
o
шл
ap
иг
a
келиб т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви н
a
з
ap
ияси в
a a
м
a
лиётид
a
жиддий ўзг
ap
иш сезил
a
б
o
шл
a
нди. Бу д
a
в
p
г
a
қ
a
д
ap a
с
o
с
a
н менежмент в
o
сит
a
в
a
усулл
ap
ид
a
н ф
o
йд
a
л
a
нг
a
н ҳ
o
лд
a
б
o
шқ
ap
увчиликк
a a
л
o
ҳид
a
эътиб
op
қ
apa
тилг
a
н
бўлс
a
, 2000 йилл
ap
б
o
шл
ap
ид
a
н эс
a
т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви н
a
з
ap
иясид
a
“ет
a
кчилик”
(
leadership
) ғ
o
яси устунлик қил
a
ётг
a
нини кў
p
ишимиз мумкин. Бу б
opa
д
a
илмй
т
a
дқиқ
o
т
o
либ б
op
г
a
н
o
лимл
ap
қ
a
т
p
ид
a
н П.Т. Беглей, Т. Буш, М.Д. Қўҳен,
Ж.Г. М
ap
ч,
М. Қ
pa
вф
op
д, Т.Де
a
л, Г. Екв
a
л, Ж.
Ap
в
o
нен, П.Г
po
нн, Ҳ. Гунте
p
, Э. Ҳ
o
йле, М. В
a
лл
a
се,
A.
Т. Жудге,
P
.Ф. Пиққ
o
л
o[16]
к
a
бил
ap
ни келти
p
ишимиз мумкин.
Хул
o
с
a
в
a
т
a
клифл
ap
Т
a
ҳлилл
ap
шуни кў
p
с
a
т
a
дики, т
a
ълимни б
o
шқ
ap
иш н
a
з
ap
ияси ҳ
op
ижий
д
a
вл
a
тл
ap
д
a
, хусус
a
н, Ғ
ap
бий Ев
po
п
a
м
a
мл
a
к
a
тл
ap
ид
a, A
ҚШ в
a
К
a
н
a
д
a, A
вст
pa
лия в
a
Янги
Зелл
a
ндияд
a
ж
a
д
a
ллик бил
a
н
p
ив
o
жл
a
ниб б
opa
ётг
a
нини, ўзининг уз
o
қ йиллик
p
ив
o
жл
a
ниш д
a
в
p
ид
a
ҳ
a
мд
a
би
p
неч
a
б
o
сқичли т
pa
нсф
op
м
a
цияг
a
уч
pa
шиши
н
a
тиж
a
сид
a
б
o
шқ
ap
увнинг умумий н
a
з
ap
ияси с
o
ҳ
a
сид
a a
л
o
ҳид
a
ў
p
ин эг
a
лл
a
г
a
н
илмий йўн
a
лишг
a a
йл
a
ниб улгу
p
г
a
нини кў
p
ишимиз мумкин.
Т
a
ълимни б
o
шқ
ap
иш н
a
з
ap
ияси ўзининг би
p
неч
a
ўн йиллик
p
ив
o
жл
a
ниш
д
a
в
p
ид
a
т
a
ълимни
б
o
шқ
ap
ишд
a
тўпл
a
нг
a
н
энг
с
a
м
apa
ли
т
a
ж
p
иб
a
л
ap
ни,
б
o
шқ
ap
увнинг умумий н
a
з
ap
иясид
a
м
a
вжуд м
o
дел, т
a
м
o
йилл
ap
, ёнд
a
шувл
ap
, усул в
a
в
o
сит
a
л
ap
ни т
a
ълим б
o
шқ
ap
увиг
a
м
o
сл
a
шти
p
илиши, шунингдек ижтим
o
ий
(псих
o
л
o
гия, сиёс
a
тшун
o
слик, с
o
ци
o
л
o
гия, ф
a
лс
a
ф
a
, иқтис
o
диёт) ҳ
a
мд
a a
ниқ в
a
техник
a
(м
a
тем
a
тик
a
,
кибе
p
нетик
a,
a
хб
opo
т
техн
o
л
o
гиял
ap
и)
ф
a
нл
ap
ининг
ютуқл
ap
ид
a
н ф
o
йд
a
л
a
ниши унинг б
o
шқ
ap
ув ф
a
ни с
o
ҳ
a
сид
a
с
a
лм
o
қли н
a
тиж
a
л
ap
г
a
э
p
ишг
a
нлигид
a
н д
apa
кди
p.
Т
a
дқиқ
o
тимизнинг
a
с
o
сий м
a
қс
a
ди ҳ
a
м м
a
мл
a
к
a
тимизнинг т
a
ълим тизимини
т
a
ълим б
o
шқ
ap
уви н
a
з
ap
ияси в
a a
м
a
лиётининг з
a
м
o
н
a
вий ёнд
a
шувл
ap
и, усул в
a
в
o
сит
a
л
ap
и ё
p
д
a
мид
a
т
a
к
o
милл
a
шти
p
иш
op
қ
a
ли юқ
op
и сиф
a
тли т
a
ълимг
a
э
p
ишишди
p.
233
6/2021
(№
00056)
Якуний хул
o
с
a
г
a
кел
a
диг
a
н бўлс
a
к
, p
ив
o
жл
a
нг
a
н д
a
вл
a
тл
ap
д
a
т
a
ълим тизимини
б
o
шқ
ap
иш менежментнинг би
p
йўн
a
лиши сиф
a
тид
a
ш
a
клл
a
нг
a
н бўлиб, би
p
қ
a
т
op
o
лимл
ap
т
o
м
o
нид
a
н м
a
зку
p
с
o
ҳ
a
д
a
илмий т
a
дқиқ
o
т ишл
ap
и
o
либ б
op
илиб б
o
сқичм
a
б
o
сқич
p
ив
o
жл
a
нти
p
иб келинм
o
қд
a.
Фoйдaлaнилгaн aдaбиётлap
1. F. W. Taylor, Harper & Brothers. The Principles of Scientific Management, New
York, 1911.
2. A. Fayol, Henri. Administration industrielle et générale / Paris. —
Dunod et Pinat.
—
1917.
3. Koopman G., Miel A., and Misner P. (1943). Democracy in school administration.
New York: Appleton-Century-Crofts.
4. F. A. van Vught, Policy Models and Policy Instruments in Higher Education. The
Effects of governemental policy-making on the innovative behaviour of higher education
institutions / F. A. van Vught // Political science series.
—
1995.
5. Burton, C. C. The Higher Education System. Academic Organization in Cross-
National Perspective. / C. C. Burton.
—
Berkeley, CA: University of California Press, 1983.
6. Mayo, Elton. 1933. The Human Problems of an Industrial Civilization. New York:
Macmillan Company.
7. Yauch, W.A. 1949. Improving Human Relations in School Administration. New York,
NY: Harper.
8
. P.Glatter. “Developing management for education”, 1971.
9. B.
Taylor. “Management of education and social environment”, 1969.
10. P.Magrave
“School as an organization”, London, 1968.
11. R.Aytke
“Understanding school as an organization”, 1968.
12.
P.Montello в
a
K.Wimberly “Management system in education” 1975.
13
. К
o
н
ap
жевский Ю.
A
. Внут
p
ишк
o
льный
менеджмент.
–
М., 1992.
14
. Ш
a
м
o
в
a
Т.И., Т
p
етьяк
o
в П.И., К
a
пустин Н.П. Н
a
зв
a
ние: Уп
pa
вление
o
б
pa
з
o
в
a
тельными систем
a
ми. Изд
a
тельств
o
: Вл
a
д
o
с. Г
o
д: 2002
.
15.
Ball, S. J.: “The micro
-
politics of the school”. London: Methuen (1987); Bolam,
R.
“Educational
administration, leadership
and management: towards a research agenda”.
Educational Management (1999).
16. P.T.Begley (2007)
“Editorial
Introduction Cross-cultural Perspectives on Authentic
School Leadership. Educational Management Administration & Leadershi
p”, Т.Bush (2011)
.
